Читать «Всичките призраци» онлайн - страница 2

— Нищо особено — настоях аз. — И моите не бяха.

— Когато… — Той замълча и за първи път видях леко затопляне в погледа му. — Наистина ли?

— Да. Стопроцентово копеле. Всъщност, — прибавих аз, — в моя род никой не се жени. Само копелета сме.

— Не се опитвайте да ме будалкате… вие сте женен. — Той посочи пръстена ми.

— О, той само прилича на венчална халка. — Показах му го. — Нося го, за да се пазя от жените. Пръстенът е античен, купих го от един колега през 1985, а той го бе донесъл от предхристиянския Крит. Световната змия, която си изяжда опашката, вечен и безкраен жест. Символ на великия парадокс.

Той почти не го погледна.

— Ако наистина сте незаконороден, знаете как се чувствува човек в такова положение. Бях малко момиче…

— Охо! — възкликнах. — Правилно ли чух?

— Кой разправя историята? Когато бях малко момиче… Слушайте, чували ли сте някога за Кристин Джоргенсън? Или за Робърта Коуън?

— Аха, случаите с промяна на пола? Искате да кажете…

— Не ме прекъсвайте, защото ще млъкна. Намерено дете съм и са ме оставили на едномесечна възраст в сиропиталище през 1945 г. в град Кливлънд. Когато бях малко момиче, завиждах на децата, които имаха родители. После, когато научих за пола — повярвайте ми, татенце, в сиропиталището такива работи се научават бързо…

— Зная.

— Заклех се тържествено, че моите деца ще имат и майка, и баща. Това ме запази „чиста“, значително постижение в онова обкръжение. За да успея, трябваше да се науча да се бия. После пораснах и ми стана ясно, че имам много малка възможност да се омъжа — по същата причина не бях и осиновена. — Той се намръщи. — Имах конско лице, щръкнали зъби, косата ми беше права, а гърдите — плоски.

— Видът ви не е по-лош от моя.

— Кой го е грижа как изглежда някакъв си барман? Или писател? Но хората, които осиновяват, избират синеоки, златокъдри тъпачета. По-късно момчетата търсеха издути гърди, красиво лице и израз на възхищение пред „тяхната прекрасна мъжественост“. — Той повдигна рамене. — Не можех да се състезавам. Затова реших да се запиша в ЖНКСГЗ.

— Какво?

— Женския национален корпус, секция гостоприемство и забавления, както сега ги наричат, „Космически ангели“ — спомагателната група на извънземните легиони.

Знаех и двете наименования, на времето дори ги бях хронизирал. Макар сега да използуваме трето име, това е все същият елитен корпус за обслужване на космонавтите. Промените в речника са едно от големите препятствия при пътуване във времето — знаете ли, че някога в миналото „сервиз“ е означавало заведение за поправка на автомобили? Веднъж, когато бях изпратен в ерата на Чърчил, една жена ми каза „Ще се срещнем при сервиза“, а тогава в него нямаше легла.

— По онова време за пръв път се установи, че мъжете не могат да издържат с години на напрежението в космоса. Но желаещите бяха малко и аз имах добри възможности. Не ми беше необходима красота. Ако ме приемеха, щяха да изправят зъбите ми, да накъдрят косата ми, да ме научат да ходя и танцувам, как да изслушвам мъжете. Дори ако се наложеше, щяха да прибягнат до пластична хирургия.