Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 87

Щом забеляза своя нападател, Валжон премести ръка върху дръжката на меча, произнесе някакви думи и се огледа нетърпеливо. Но но всичко изглеждаше, че е останал излъган в очакванията си, защото изстена отчаяно и се втурна срещу Хоукмун, вдигнал меча над главата си.

Хоукмун се отдръпна встрани, отби удара и спря, заслепен от силния блясък. Валжон нададе яростен писък и отново замахна с меча. Хоукмун избегна удара като се наведе, после пристъпи напред и прониза Валжон в ръката. Валжон продължаваше да размахва меча, но голият му противник неизменно отбиваше ударите или ловко ги избягваше.

Валжон сиря за миг, вгледа се в лицето на Хоукмун и възкликна едновременно ужасен и изплашен:

— Възможно ли е това? Не сънувам ли?

Хоукмун отвърна със смях.

— Не ме питай, Валжон, защото това, което става, е не по-малко странно и неразбираемо за мен. Казаха ми да взема меча и аз ще го взема! — При тези думи той нанесе страховит удар, който предводителят на пирати те едва успя да спре.

Този път Валжон бе обърнал гръб на шахтата и Хоукмун забеляза, че люспестите, окъпани в кръв същества бавно пълзят към краката му. Хоукмун продължи да го отблъсква назад, все по-близо до ужасяващите изчадия. След малко няколко пипала се протегнаха и се впиха в крака на пирата. Валжон изпищя и ги преряза с меча.

Хоукмун се възползва от удобния момент, скочи светкавично напред, удари Валжон с пестник в лицето и същевременно дръпна меча от ръката му.

В следния миг цяла гора от пипала обгърнаха пиратския вожд и го задърпаха към кладенеца.

Валжон протегна умолително ръце и изкрещя:

— Спаси ме, Хоукмун… Моля те, спаси ме!

Ала в очите на Хоукмун тлееше хладен блясък и той само положи ръце върху дръжката на Меча на зората, докато Валжон неумолимо се приближаваше към ръба на кладенеца.

Осъзнал, че е загубен, Валжон прикри лицето си с ръце и се остави на съдбата.

След няколко секунди се разнесе пронизителен болезнен вик, последван от плясък, и пиратският вожд се изгуби завинаги от погледите им, погълнат в кървавата пяна.

Хоукмун се обърна, прецени тежестта на масивния меч и присви очи, заслепен от бликащата от острието му светлина. Хвана го с две ръце, после се огледа, за да види как се справят приятелите му. Бяха опрели гърбове, обкръжени от значително по-многобройния противник, и очевидно нямаше да издържат дълго, ако не бяха ужасните звуци, надигащи се от кладенеца, които удвояваха усилията им.

Рицарят забеляза, че Хоукмун се е сдобил с меча, и изкрещя нещо, което потъна във всеобщата глъчка. Заобиколен от плътен кръг, Хоукмун беше принуден да завърти отново оръжието, за да си прокара път към своите другари.

Чудовищата от шахтата отново бяха изпълзели и Хоукмун си даде сметка, че позицията им е безизходна — бяха заклещени между ордата пирати и кръвожадните същества от кладенеца.

Рицарят в Черен кехлибар и Злато извика отново, но и този път Хоукмун не успя да различи думите му. Той продължи да сипе удари около себе си, опитвайки се да се доближи до Рицаря.