Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 86

Хоукмун се молеше Рицарят да не губи повече време в излишни приказки. Валжон едва ли щеше да остане стъписан още дълго. Той се хвана за рамката от китова кост с освободената си ръка, пое подадения му от Рицаря нож и преряза въжетата, с които бяха вързани краката му.

Валжон клатеше глава.

— Това е невъзможно! Това е кошмар! — Той се извърна към своите събратя. — Виждате ли го и вие — някакъв мъж, увиснал на меча?

Те кимнаха с пребледнели лица, после един побягна към входа на залата.

— Ще повикам помощ… — подхвърли той през рамо. Хоукмун се възползва от настъпилото объркване, хвърли се към най-близкия пират и го сграбчи за гърлото. Мъжът изкрещя и направи опит да се освободи от хватката му, но Дориан изви рязко главата му назад, прекърши врата му, сетне чевръсто измъкна сабята от ножницата на още топлия труп и го блъсна встрани.

После бавно се изправи, озарен от светлината на меча, докато Рицарят бързаше да освободи останалите.

Валжон отстъпи назад. Гледаше го уплашено.

— Това е невъзможно! Невъзможно е…

Ето, че и д’Аверк застана до него, после се появи и Бючард. И двамата бяха невъоръжени и съвсем голи.

Парализирани от това, което ставаше пред очите им, пиратите не смееха да мръднат. Застанал зад тримата голи войни, Рицарят в Черен кехлибар и Злато бавно притегляше огромния меч към земята.

Внезапно Валжон изкрещя, протегна ръце и се вкопчи в аленото острие на меча.

— Мой е! На мен се пада!

Рицарят в Черен кехлибар и Злато поклати глава.

— Той принадлежи на Хоукмун! Негово е правото! Валжон дръпна меча към гърдите си.

— Няма да го получи! Избийте ги!

В този момент в залата нахлуха още пирати, въоръжени с пики, а предводителите им извадиха сабите си и запристъпваха напред към кладенеца. Рицарят в Черен кехлибар и Злато извади своя огромен меч и го размаха пред себе си като смъртоносна коса. Неколцина пирати се строполиха посечени, останалите отстъпиха.

— Вземете им мечовете — нареди Рицарят на Бючард и д’Аверк. — Дойде време за бой.

Бючард и д’Аверк последваха съвета на Рицаря и се нахвърлиха върху пиратите.

Ала в залата прииждаха нови и нови подкрепления от разбойници със свирепо святкащи очи и жадуващи за кръв лица.

— Трябва да вземеш меча от Валжон, Хоукмун — надвика Рицарят шума на битката. — Вземи го — инак всички ще загинем!

Отново ги притиснаха към ръба на кладенеца, а отдолу се разнесе познатото зловещо ръмжене. Хоукмун погледна за миг към кървавата повърхност на шахтата и нададе ужасен вик:

— Те излизат от кладенеца!

Няколко чудовища бяха доближили ръба на каменната шахта и Хоукмун позна по пипалата, че приличат на влечугоподобното същество от езерото, но бяха с по-малки размери. Изглежда, са били пренесени тук преди векове от предците на Валжон и постепенно са привикнали да обитават в среда от кръв, вместо вода!

Той почувства допира на няколко пипала до крака си и потрепери от отвращение. Опасността, дебнеща ги отзад, утрои силите му и той се нахвърли още ио-яростно срещу пиратите, потърси с очи Валжон и откри, че той стои недалеч от него, стиснал Меча на зората, който го беше обгърнал в причудливо червеникаво сияние.