Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 89

— Свърши се — възкликна радостно Бючард. — Победихме ги. Най-сетне силата на Старвел е прекършена.

— Той се наведе и вдигна едно захвърлено знаме. — Ела, приятелю Хоукмун, нека поведем твоите призрачни войници към града. Да избием всички, които са се скрили. А после да запалим това змийско гнездо.

— Ами… — поде Хоукмун, но Рицарят в Черен кехлибар и Злато поклати глава.

— Не, Хоукмун, този легион не ти е даден, за да избиваш пиратите. Твой е, защото Руническият жезъл очаква от теб да изпълниш предназначението си.

Хоукмун го погледна разколебан.

Рицарят постави ръка на рамото на Бючард.

— Сега, след като повечето от пиратските предводители са избити и Валжон е мъртъв, нищо не ще ти попречи да се върнеш в Старвел начело на хората си и да довършиш работата, която започнахме тази нощ. А Хоукмун и меча ги чакат по-велики дела. Трябва да тръгваме колкото се може по-скоро.

Хоукмун почувства как в душата му се надига гняв.

— Няма да скрия, Рицарю, искрено съм ти признателен за онова, което стори за мен. Но искам да ти при помня, че нямаше да съм тук, ако ти и Миган не ме бях те забъркали в своите интриги. Отдавна щях да съм се завърнал у дома — в Медния замък при моята любима. Аз съм свободен човек, Рицарю, и предпочитам сам да определям съдбата си!

И тогава Рицарят в Черен кехлибар и Злато се разсмя.

— Колко си наивен, Дориан Хоукмун! Повярвай ми, ти си избраник на Руническия жезъл. Нима смяташ, че си дошъл в този храм само за да помогнеш на приятеля си? Не, така е решил Руническият жезъл! Не би посмял да проникнеш в града, само за да се сдобиеш в Меча на зората, в легендата за който и без това не вярваше, ала заради Бючард беше готов да рискуваш дори живота си. Сложна и объркана е мрежата, изплетена от Руническия жезъл. Нерядко хората не осъзнават истинските причини, които ги принуждават да вършат едно или друго дело, и не си дават сметка, че зад всичко това стои Жезълът. Дойде време да изпълниш втората част от задачата си в Амарек. Трябва да потеглиш на север — можеш да го направиш и по море, защото Бючард, не се съмнявам, с радост ще ти услужи с кораб — и да откриеш Днарк, Града на Великите Добри, където сега имат нужда от помощта ти. Там ще откриеш доказателството, че Руническият жезъл съществува.

— Не се интересувам от твоите загадки, Рицарю. Искам да узная само какво е станало с жена ми и моите приятели. Кажи ми, в едно и също време ли съм с тях?

— Да — кимна Рицарят. — Местното време е в синхрон с епохата, която познаваш от Европа. Но както сам знаеш, Медният замък съществува навсякъде…

— Зная го — кимна замислено Хоукмун. — Така да бъде, Рицарю, може би наистина ще се съглася да поискам от Бючард един кораб и да отплавам за Днарк… Рицарят кимна.

— Ела — рече той. — Да оставим това нечисто място и да се завърнем в Нарлийн. Там ще обсъдим заедно с Бючард въпроса с кораба.

На устните на Бючард играеше усмивка.