Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 91

— Днарк, Хоукмун — напомни му той. — В Днарк ще откриеш самия Рунически жезъл.

— Добре де — кимна Хоукмун. — Чух те.

— В Днарк се нуждаят от Меча на зората — продължи Рицарят в Черен кехлибар и Злато. — Ти си този, който ще го командва там.

— Не ми остава друго освен да те послушам, Рицарю — отвърна с безгрижен глас Хоукмун. — Ти с нас ли ще плаваш?

— Имам други, по-важни задачи.

— Но без съмнение пак ще се срещнем?

— Без съмнение.

Д’Аверк се закашля и вдигна ръка.

— Тогава до скоро виждане, Рицарю. И благодаря за помощта.

— И аз ви благодаря за вашата — отвърна загадъчно Рицарят.

Хоукмун даде нареждане да вдигнат мостика и да отдалечат кораба с помощта на веслата.

Не след дълго платноходът напусна залива и излезе в открито море. Хоукмун не откъсваше поглед от смаляващите се фигури на Бючард и Рицаря в Черен кехлибар и Злато, а после се извърна и погледна усмихнато д’Аверк.

— И така, д’Аверк, имаш ли представа къде отиваме?

— В Днарк, доколкото схванах — отвърна простодушие д’Аверк.

— В Европа, д’Аверк. Не ме интересува в какви планове е била вплетена съдбата ми. Искам отново да видя жена си. Ще пресечем океана, д’Аверк — поемаме към Европа. А там, ако се наложи, ще използваме пръстените, за да се завърнем в Медния замък. Домъчняло ми е за Изелда.

Д’Аверк не отговори, а само погледна многозначително към небето. Белите платна плющяха на вятъра, корабът се носеше но вълните.

— Какво ще кажеш за това, д’Аверк? — попита Хоукмун и тупна приятеля си по рамото.

— Ще кажа, че нямам нищо против да си отдъхна известно време в Медния замък.

— Нещо не ми харесва начинът, но който го казваш, приятелю. Говориш някак насмешливо… — Хоукмун се намръщи. — Какво има?

Д’Аверк го погледна с присвити очи.

— Вярно, така говоря, приятелю, защото, да ти призная честно, не ми се вярва този кораб да открие пътя до Европа. Може би, за разлика от теб, аз вярвам във възможностите на Руническия жезъл.

— Как можеш да вярваш в някаква легенда? Та нали за Амарек се приказваше, че бил обитаван от богоподобни същества? А какво се оказа в действителност?

— Струва ми се, приятелю, прекалено често взе да ни уверяваш, че Руническият жезъл не съществува. Дали не си се поддал твърде много на мъката си по Изелда?

— Вероятно.

— Добре, Хоукмун — рече д’Аверк и зарея поглед в морската шир. — Времето ще покаже силата на Жезъла.

Хоукмун го погледна изненадано, после сви рамене и се отдалечи по палубата.

Д’Аверк се усмихна, поклати глава и проследи с поглед приятеля си.

След това пак се загледа в разпънатите платна. Дълбоко в себе си се питаше дали някога отново ще види Медния замък.

Информация за текста

Michael Moorcock

The Sword of the Dawn, 1968

Сканиране: Светослав Иванов, 2007

Разпознаване и редакция: goblin, 2007

Издание:

Майкъл Муркок. Мечът на зората. Руническият жезъл

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ИК „Бард“, София, 1995

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2797]

Последна редакция: 2007-07-01 10:09:52