Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 83

Нещастниците върху китовите кости бяха оставени да умрат от загуба на кръв. Лицата на живите бяха разкривени в мъчителни болезнени гримаси. Кръвта им капеше, стичайки се към издълбаната под тях и облицована с обсидиан шахта.

А вътре в шахтата помръдваха някакви сенки, издигаха се на повърхността, за да опитат вкуса на стичащата се кръв, сетне изчезваха надолу. Тъмни зловещи фигури плуваха в дълбокия кладенец.

Колко ли дълбока бе шахтата? Колко хиляди нещастници бяха срещнали смъртта си в нея? И какви чудовищни и тайнствени разтвори се използваха, за да не се съсирва кръвта?

Пиратските старейшини на Старвел се бяха подредили на ръба на шахтата и напяваха монотонно, вдигнали лица към Меча на зората. Тялото на Бючард беше изпънато върху китовата кост точно под меча.

Валжон бе стиснал закривен нож и не оставаше никакво съмнение какво възнамерява да направи. Бючард погледна надолу към него и извика нещо, което Хоукмун не можа да чуе. Ножът проблесна, сякаш вече беше окъпан в кръв, монотонният напев се усили и изведнъж над него се извиси задгробният глас на Валжон.

— Меч на зората, обитаван от духовете на нашите божества и предци, Меч на зората, който несломим направи Батах Герандиун, а нас дари с всичко, което имаме, Меч на зората, който връщаш на мъртвите живота, съхраняваш живота на живите, който черпиш светлина от кръвта на човеците, Меч на зората, приеми този дар, нашето последно пожертвувание в знак на това, че ще се прекланяме пред теб, докато храмът на Батах Герандиун остане твой дом, защото дотогава и Старвел ще бъде велик и непобедим! Вземи този дар, този заклет враг, тази непокорна отрепка, вземи Пал Бючард, член на прокълнатата сган, наричаща себе си търговци!

Бючард заговори отново със сгърчени от болка устни, но гласът му бе заглушен от истеричните крясъци на пиратските водачи.

Ножът бавно се вдигна към тялото на Бючард и Хоукмун почувства, че не може да се сдържа повече. Бойният вик на неговите предци сякаш от само себе си се изтръгна от устните му и отекна в залата:

— Хоукмун! Хоукмун!

Той се втурна устремно напред към струпаните, полюшващи се като кукли фигури, към отвратителната шахта и ужасените жертви, едни умиращи, други вече издъхнали върху огромните китови кости под блестящия, всяващ страх меч.

— Хоукмун! Хоукмун!

Пиратите се извърнаха, песента им замлъкна. Очите на Валжон блеснаха гневно и той отметна назад пелерината си, под която беше затькнал сабя — същата като на Хоукмун. После захвърли ножа в кървавия кладенец и изтегли сабята от ножницата.

— Глупак! Не знаеш ли, че нито един чужденец не е напуснал храма на Батах, преди да му бъде източена кръвта?

— Тази нощ това ще се случи с твоето тяло, Валжон! — извика Хоукмун и се нахвърли срещу своя противник. Ала изведнъж се озова пред двадесет оголени саби — хората на Валжон ги бяха обкръжили.

Без да се поколебае нито миг, Хоукмун размаха яростно сабята си. Усещаше в гърлото си отвратителната смрад на шахтата, бе заслепен от отблясъците, които хвърляше окаченият високо над тях меч. Промуши първия, изпречил се на пътя му, и пиратът издъхна, втория посече, а третия блъсна и той изчезна в бездната на шахтата, погълнат от онова, което се спотайваше вътре. Замахна отново и отсече ръката на следващия. Д’Аверк също се биеше храбро и пиратите бяха принудени да отстъпят.