Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 81

Сградите в Старвел не бяха така изящни като богатските къщи зад стената. Липсваха каквито и да било външни украси и на пръв поглед приятелите сякаш се намираха в някакъв град на бедняци. Ала Бючард им беше разказал, че богатството на пиратите личало по корабите и одеждите им и че било струпано в тайнствения храм на Батах Герандиун, където висял и Мечът на зората.

Стиснали сабите, двамата поеха по тъмните улици. Дори Бючард да беше жив, нямаха никаква представа къде е затворен, ала интуицията ги караше да се насочат право към фара в центъра.

Бяха съвсем близо до светещата кула, когато въздухът неочаквано се разтърси от ритмични удари на барабани, които отекваха из пустите мрачни улици. Наблизо се чу тропот на крака и конски копита.

— Какво е това? — прошепна д’Аверк, надникна предпазливо зад ъгъла на близката сграда и побърза да се скрие. — Идват към нас! Да се връщаме!

По стените запламтяха отблясъците на факли, които хвърляха огромни черни сенки. Хоукмун и д’Аверк се притаиха в една тясна, тъмна уличка, докато процесията се изнизваше край тях.

Най-отпред яздеше самият Валжон, възседнал вран кон и обърнал бледото си лице към площада, над който се издигаше светещият фар. Зад него идваха барабанчиците, които удряха в бавен, тържествен ритъм своите инструменти, а зад тях следваше още една група въоръжени и бронирани конници, облечени толкова богато, че без съмнение бяха старейшините на Старвел. Лицата им също бяха вдигнати към мъждукащата светлина, а телата им бяха неподвижни, като на статуи. Ала вниманието на двамата приятели беше привлечено от това, което идваше зад конниците.

Беше Бючард.

Ръцете и краката му бяха разпънати върху огромна извита китова кост, забита в дървена платформа, теглена от шест коня. Лицето му беше бяло като платно, а голото му тяло бе плувнало в пот. Без съмнение капитанът изпитваше непреодолими болки, ала здраво стиснатите му устни не издаваха звук. Върху гърдите му бяха изписани някакви странни символи, имаше ги и по страните на лицето му. Беше напрегнал мишци докрай, в напразни опити да се освободи от здравите върви.

Д’Аверк понечи да се хвърли към него, но Хоукмун го задържа.

— Не сега — прошепна той. — Ще ги следваме. Може да ни се удаде по-сгоден случай.

Двамата изчакаха процесията да премине край тях и поеха след нея. Тълпата навлезе бавно на площада, озарен от огромния фар, който се издигаше над покрива на една висока сграда със странна асиметрична структура, сякаш беше изваяна от незастинала вулканична лава. Имаше нещо злокобно в тази мрачна постройка.

— Това трябва да е храмът на Батах Герандиун — прошепна Хоукмун. — Защо ли го водят тук?

— Скоро ще разберем — отвърна д’Аверк, докато процесията влизаше в храма.

Двамата претичаха през площада и спряха в сянката до вратата. Двете й крила бяха широко отворени и изглежда, никой не охраняваше входа. По всичко личеше, че пиратите се чувстват съвсем спокойни в бърлогата си и не вярват, че вътре би влязъл човек, който няма това право.