Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 79

Дойде на себе си с чувството, че се задушава, и веднага се обърна по гръб. В работилницата цареше сумрак, не се чуваше никакъв звук.

Той се надигна, олюлявайки се, все още стиснал в ръка дръжката на сабята. Първото, което видя, бе проснатият под завесата труп на Пиар. Недалеч лежеше, на пръв поглед напълно безжизнено, и тялото на д’Аверк, с обляно в кръв лице.

Хоукмун изтича при своя приятел, пъхна ръка под жилетката му и с облекчение долови ударите на туптящото му сърце. Изглежда, че и французинът, също като него, бе зашеметен с удар по време на боя. Вероятно пиратите преднамерено бяха пощадили живота им, за да разкажат на гражданите на Нарлийн каква участ е сполетяла нахалника Пал Бючард, дръзнал да оскърби не друг, а господаря Валжон.

Хоукмун огледа задната част на работилницата и откри стомна с вода. Върна се и поднесе гърлото й към устните на д’Аверк, сетне откъсна парче плат и намокри челото му. Под засъхналата кръв на темето се показа неголяма рана.

Д’Аверк се размърда, отвори очи и ги втренчи в лицето на Хоукмун.

— Бючард — произнесе той. — Трябва да го спасим, Хоукмун.

Хоукмун кимна мрачно.

— Да. Но той вече е в Старвел.

— Никой не го знае освен нас — продължи ентусиазирано д’Аверк и се изправи. — Ако успеем да го спасим, да го върнем обратно, а сетне разкажем на всички какво е станало — помисли само как ще подейства това на духа им!

— Добре — съгласи се Хоукмун. — Нямам нищо против да поразгледаме този Старвел и пътем да измъкнем Бючард — ако все още е жив. — Той пъхна сабята си в ножницата. — Трябва да измислим как да изкатерим тази стена, д’Аверк. Ще ни е нужна екипировка.

— Обзалагам се, че в работилницата ще намерим каквото ни е необходимо — отвърна д’Аверк. — Да побързаме. Стъмва се вече.

Хоукмун докосна с пръст черната перла в челото си. Мислите му отново се насочиха към Изелда, граф Медни, Оладан и Боуджентъл. Едничкото му и най-съкровено желание сега бе да забрави Бючард и напътствията на Миган, да обърне гръб на легендарния Меч на зората и още по-легендарния Рунически жезъл, да открадне един кораб от пристанището и да се понесе през морето право към своята любима. Но той въздъхна и поклати глава. Не можеха да оставят Бючард на произвола на съдбата. Трябваше да се опитат да го спасят — или да умрат.

Замисли се за стените на Старвел, само на хвърлей от тях. Едва ли някой досега бе опитвал да ги изкачи, защото бяха не само стръмни, но и добре пазени. И все пак не беше изключено да успеят. За целта обаче трябваше първо да опитат.

ДЕВЕТА ГЛАВА

ХРАМЪТ НА БАТАХ ГЕРАНДИУН

След като затъкнаха по няколко ками в поясите си, — Хоукмун и д’Аверк запълзяха нагоре по стената на Старвел. Хоукмун пое пръв, като завърза дълго и яко парче плат за дръжката на камата, а после пъхна острието дълбоко в една от цепнатините между камъните на стената. Надяваше се никой горе да не долови шума от изкачването.

Двамата се катереха бавно, като проверяваха здравината на забитите ками, преди да стъпят върху тях. Някъде към средата на пътя Хоукмун почувства, че камата под крака му започва да поддава, сграбчи отчаяно дръжката на втората кама, забита над главата му, и с ужас установи, че тя също се изплъзва. До улицата под него имаше поне трийсет метра. Той измъкна светкавично още една кама от пояса си, затърси отчаяно някаква подходяща цепнатина и успя да я пъхне вътре миг преди да полети надолу. В същия миг се освободи камата, на която бе стъпил. Чу я след няколко секунди, когато изтрака долу на паважа. Висеше почти безпомощно, закрепен само за една точка, докато д’Аверк търсеше подходящо отвърстие някъде близо до него. Най-сетне успя да забие още една кама и Хоукмун въздъхна облекчено. Ръбът на стената вече беше близо. Хоукмун неусетно се замисли за неизвестностите, които ги дебнеха отвъд него.