Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 80

Ами ако усилията им излезеха напразни? Ако Бючард вече бе мъртъв? Не, сега не беше време за подобни мисли.

Хоукмун си наложи да измине с максимална предпазливост останалата част от пътя. Тъкмо когато наближиха ръба на стената, над тях се разнесоха стъпки. Изглежда, минаваше нощната стража. Хоукмун замря неподвижно. Оставаше само още една кама и щеше да достигне върха. Той погледна надолу и зърна мрачното, озарено от лунната светлина лице на д’Аверк. Стъпките замряха и Хоукмун продължи да опипва стената с острието на камата.

Тъкмо преметна крак през ръба и стъпките се чуха отново, по-забързани отпреди. Хоукмун погледна нагоре — право в лицето на надвесения над него пират.

Мигновено решил да рискува всичко, той се преметна през ръба на стената и удари с всичка сила пирата, тъкмо когато той измъкваше сабята си.

Пиратът възкликна сподавено, опита се да запази равновесие и се строполи назад.

Все още задъхан, Хоукмун се обърна и помогна на д’Аверк да достигне върха. По тесния проход към тях вече тичаха още двама стражи.

Хоукмун се надигна, извади сабята си и се приготви да ги посрещне.

Метал се блъсна в метал, когато Хоукмун и д’Аверк срещнаха устремилите се към тях пирати. Размениха само по няколко удара, защото двамата приятели бързаха и действаха с отчаяна решимост. Почти едновременно те пронизаха сърцата на своите противници и с резки движения извадиха остриетата от кървящата плът. И пак почти едновременно двамата пирати се строполиха на каменния под.

Хоукмун и д’Аверк огледаха прохода върху стената в двете посоки. Изглежда, все още не бяха забелязани от останалите. Хоукмун посочи една стълба, която водеше към основата. Д’Аверк кимна и те затичаха към нея, и щом я стигнаха, започнаха да се спускат тихо надолу, надявайки се да не срещнат никого на пътя си.

Долу беше тъмно и тихо. Сякаш се намираха в град на мъртъвци. Някъде далеч, в самия център на Старвел, светеше самотен фар, но всичко останало бе забулено от покривалото на мрака, ако се изключеха светлинните, прозиращи под цепките на вратите и зад дебелите завеси на прозорците.

Когато наближиха дъното, до ушите им достигнаха откъслечни приглушени гласове и смях — идеха иззад дебелите стени на къщите. С шумно скърцане се открехна врата, отвътре олюлявайки се излезе пират, нададе някаква гръмка ругатня и после се просна по лице върху паважа. Вратата се затвори, а пиратът остана да лежи неподвижно.