Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 78

— Много неща тук ми харесват, майстор Пиар — рече той. — Виждам, че сте човек с вкус.

Докато Бючард разговаряше с шивача, Хоукмун и д’Аверк обиколиха бавно магазина, като се спираха пред онези неща, които привличаха вниманието им — тук някоя риза, там — чифт великолепни ботуши. Изминаха два часа, преди най-сетне да приключат с избора си.

— Ако обичате, заповядайте в пробните, господа — рече им Пиар. — Виждам, че сте направили добър избор.

Хоукмун и д’Аверк се усамотиха в специално обзаведените за целта пробни. Хоукмун бе взел копринена риза в лавандулов цвят, жилетка от фина светла щавена кожа и широки бричове от пурпурна коприна — в тон с шалчето, което бе завързал на шията си. Крачолите на бричовете напъха в ботушите, изработени от същата кожа, от каквато бе жилетката, която остави разкопчана. На пояса си завърза широк кожен колан и накрая заметна раменете си с тъмносиньо наметало.

Д’Аверк бе спрял избора си на алена риза и бричове в същия цвят, жилетка от блестяща черна кожа и също така черни кожени ботуши, които стигаха до коленете. Над всичко това сложи право наметало с мастилен оттенък. Тъкмо посягаше към колана с ножницата, когато отвън се разнесе пронизителен вик.

Хоукмун разтвори завесите на пробната.

Работилницата беше изпълнена с хора — без никакво съмнение пирати, прехвърлили се от Старвел. Разбойниците бяха заобиколили Бючард толкова неочаквано, та капитанът дори не бе успял да извади сабята си.

Хоукмун се завъртя светкавично, издърпа сабята си от купа нахвърляни дрехи и се втурна устремно в предната част на работилницата, където едва не се сблъска с Пиар. От гърлото на нещастния шивач струеше кръв.

Ала пиратите вече бързаха към изхода. Бючард не се виждаше никакъв.

Хоукмун промуши един от пиратите право в сърцето, сетне отби удара на друг.

— Не се опитвайте да си мерите силите с нас — изръмжа неговият противник. — Искаме само Бючард!

— Значи ще трябва да ни убиете, за да го получите! — извика д’Аверк, който междувременно се беше присъединил към Хоукмун.

— Бючард ще трябва да отговаря пред господаря Валжон за злините, които му е сторил — продължи разбойникът, докато размахваше бясно сабята.

Д’Аверк изчезна за миг в пробната, появи се със сабя в ръка и с ловко и невероятно бързо движение изби оръжието от ръката на пирата. Мъжът изрева разгневен, дръпна затъкнатия в пояса му кинжал и го запрати право към д’Аверк. Французинът отби невъзмутимо летящото острие, скочи пъргаво напред и посече мъжа през шията.

Близо половината от пиратите напуснаха основната група и се завтекоха да пресекат пътя на следващите ги по петите Хоукмун и д’Аверк.

— Намислили са да отвлекат Бючард! — извика отчаяно Хоукмун. — Трябва да му помогнем!

Той размаха яростно сабята, опитвайки се да си пробие път през навалицата, но в същия миг зад него се разнесе тревожният вик на д’Аверк.

— Идват още — през задната врата!

Това беше последното, което чу преди върху шлема му да се стовари тежката дръжка на меч. Тялото му се люшна напред и Хоукмун се просна върху един вързоп ризи.