Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 77

Дойде и си отиде обяд, а Бючард продължаваше да разговаря безгрижно, сякаш не забелязваше, че времето лети. Накрая допи чашата си, надигна се и рече:

— А сега, господа, да видим какво прави шивачът, за когото ви споменах…

Улиците в центъра на града бяха необичайно пусти. Повечето прозорци бяха със спуснати завеси, зад които се мяркаха пребледнели, изплашени лица, но Бючард само се усмихна, сякаш се забавляваше от ситуацията.

— Днес ние с вас, приятели, сме главните актьори на нашата малка сцена — каза той. — Остава да си изиграем добре ролите.

След малко Хоукмун за първи път зърна част от стената на Старвел. Издигаше се високо над всички покриви, бяла, горда и загадъчна и поне доколкото можеше да установи — без никакви врати.

— Всъщност има няколко съвсем малки вратички — обясни им Бючард. — Но те се използват рядко. В замяна на това пиратите разполагат с просторни подземни тунели, свързани с реката и с много докове.

Бючард ги отведе на една странична уличка и им показа висящата малко по-нататък табела.

— Ето го нашия шивач, приятели.

Влязоха в работилницата, затрупана с тонове платове, купища наметала, бричове и жилетки, най-различни саби и кинжали, великолепни доспехи, шлемове, ботуши, колани и всичко останало, което можеше да потрябва на един рицар. Притежателят на работилницата тъкмо обслужваше друг клиент. Той беше човек на средна възраст, добре сложен, с червендалесто лице и снежнобяла коса. Шивачът се усмихна, когато забеляза Бючард, а клиентът се извърна към тях — очите му се разшириха, като видя кои са влезлите. Клиентът промърмори нещо и се надигна да си ходи.

— Не желаете ли тази сабя, господарю? — подхвърли след него шивачът. — Готов съм да сваля цената с половин смайгар, но нито грош повече.

— Друг път, Пиар, друг път — подхвърли през рамо клиентът, заобиколи Бючард, поклони се и излезе.

— Кой беше този? — понита усмихнато Хоукмун.

— Синът на Веронеег, доколкото си спомням — отвърна Бючард и се засмя. — Наследил е, изглежда, страхливия нрав на баща си!

Пиар застана пред тях.

— Добър ден, капитан Бючард. Не очаквах да ви видя днес тук. Направихте ли заявлението, което се очакваше от вас?

— Не, Пиар, не съм.

— Така си и знаех, капитане — усмихна се Пиар. — Но сигурно си давате сметка за опасността, която ви грози? Валжон няма да остави тази работа така, не мислите ли?

— Сигурно ще опита нещо, Пиар.

— И то скоро, капитане. Едва ли ще губи време. Не смятате ли, че е малко рисковано да се разхождате толкова близо до стените на Старвел?

— Трябва да им покажа, че не се боя от Валжон — отвърна Бючард. — Пък и защо да променям плановете си заради него? Обещах на приятелите си, че тук ще могат да подберат дрехи според вкуса си, а човек не бива да подминава с лека ръка подобни обещания!

Пиар се усмихна и махна небрежно с ръка.

— Желая ви успех, капитане. А сега, господа, какво бихте искали да ви покажа?

Хоукмун избра едно алено наметало и дълго се любува на позлатените му закопчалки.