Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 76

— Трудно ми е да ви дам подходящ съвет — отвърна тихо Хоукмун. — Но съм готов веднага да ви предложа услугите си — а също и на д’Аверк — в борбата, ако желаете да я продължите.

Бючард погледна Хоукмун в очите, после се усмихна и изправи рамене.

— Вярно, че не ми даде съвет, Дориан Хоукмун, позволи ми да ти говоря на „ти“, но ми подсказа за какъв трябва да се мисля, ако не приема помощта на двама толкова изявени майстори на сабята. Не, аз няма да се откажа от борбата. Утре смятам да си почивам въпреки заплахите на Валжон. Ти, Джелена, ще стоиш тук, за да си под моя закрила. Ще изпратя да повикат татко и неговата охрана. А после възнамерявам да изляза на пазар заедно с Хоукмун и д’Аверк. — Той посочи дрехите, които им бе заел. — Обещах ви нови костюми, както и подходяща ножница, приятелю Хоукмун, за сабята, с която бе така любезен да ти услужи Валжон. Утре ще се държим съвсем естествено. Нека покажем на този пират, и което е по-важно — на хората от нашия град, — че не се боим от заплахите на Валжон.

Д’Аверк кимна енергично.

— И аз мисля, че това е най-правилният начин, ако твоите съграждани все още са съхранили своя дух — рече той. — Пък и дори да умреш — ще го направиш като герой, с което ще вдъхновиш нови последователи. — Надявам се да не умра — усмихна се Бючард. — Защото много обичам живота. Но никой не знае какво му е писано. Никой не знае.

ОСМА ГЛАВА

СТЕНИТЕ НА СТАРВЕЛ

Още от сутринта следващият ден подсказа, че ще бъде също така горещ като предишния.

Докато Пал Бючард и новите му приятели се разхождаха по улиците на Нарлийн, стана ясно, че мнозина са узнали за ултиматума на Валжон и очакват с нетърпение какво ще предприеме капитанът.

Ала Бючард не предприемаше нищо. Усмихваше се наляво и надясно, целуваше галантно ръцете на дамите, сипеше поздравления и водеше Хоукмун и д’Аверк право към центъра, където според него беше най-добрият шивач в града.

Работилницата на шивача се оказа почти на един хвърлей от стените на Старвел.

— Всъщност — предложи им той — можем да посетим шивача и следобед. Предлагам първо да отскочим до една кръчма, която ви препоръчвам искрено. Намира се съвсем близо до градския площад и е предпочитано място за всички местни големци. Така ще им дадем възможност да ни видят спокойни и весели. Ще побъбрим за туй-онуй, но ще избягваме всякакви подмятания за Валжон и неговата заплаха.

— Дали не си търсиш белята, капитан Бючард? — зачуди се д’Аверк.

— Може би — отвърна Бючард. — Но имам чувството, че много неща ще зависят от днешните събития. Готов съм да заложа на тези събития, защото днес ще се решава моята победа… или поражение.

Хоукмун кимна, но не добави нищо. Той също усещаше, че нещо витае из атмосферата на градчето.

Настаниха се удобно в кръчмата, опитаха от вкусните ястия, изпиха поднесеното вино и през цялото време се стараеха да не забелязват, че са център на всеобщото внимание, както и ловко да избягват всякакви подпитвания относно ултиматума на Валжон.