Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 75

Той се върна при каретата и даде път на Хоукмун и д’Аверк да се настанят вътре. Последва ги, блъсна шумно вратичката и почука с дръжката на сабята по покрива, известявайки кочияша, че може да потегля обратно към имението.

— Сигурен ли си, че Валжон наистина се бои от теб? — попита го Хоукмун.

Бючард го погледна и се усмихна.

— Сигурен съм, че е много по-силен, отколкото предполагам — много по-силен, отколкото го смята дори Веронеег. Според мен Валжон все още е малко изненадан от нашата дръзка постъпка и само това го спира да ни удари с цялата си мощ. Но такива неща не бива да се обсъждат с Веронеег, не смятате ли, приятели?

Хоукмун погледна Бючард с нескрито възхищение.

— Вие сте изключително смел човек, капитане.

— По-скоро отчаян, приятелю Хоукмун.

Дориан кимна.

— Мисля, че разбирам какво имате предвид.

Останалата част от пътя премина в мълчание.

Щом наближиха, видяха, че портата е широко отворена. Джелена ги очакваше пред вратата на къщата. Лицето й бе пребледняло.

— Добре ли си, Пал? — попита тя.

— Разбира се — отвърна Бючард. — Няма за какво да се боиш, Джелена.

Тя се обърна и се отправи към гостната, където все още я чакаше недокоснатата вечеря.

— Аз… аз не се уплаших заради горящия кораб — рече му разтреперана тя. Погледна брат си, сетне д’Аверк и накрая Хоукмун. Очите и бяха разширени. — Преди малко имахме неканен гост.

— Гост ли? И кой беше той? — попита Бючард като обгърна с ръка треперещите й рамене.

— Той… той дойде сам… — поде тя.

— Е, и какво странно има, че някой дошъл сам? Впрочем, къде е той сега?

— Беше Валжон, Пал — господарят Валжон от Стареел. Той… — Тя вдигна ръка към лицето си. — Той ме удари… погледна ме с жестоките си очи, заговори ми със своя отвратителен глас…

— И какво ви каза? — попита Хоукмун, а по лицето му внезапно пробягна сянка. — Какво ви каза, лейди Джелена?

Тя отново премести поглед по лицата им и накрая го спря върху Хоукмун.

— Каза, че само си играел с Пал и че било под достойнството му да изпрати всичките си сили срещу него; каза също, че ако утре сутринта Пал не обяви на всеослушание, че възнамерява да преустанови жалките си закачки — точно така ги нарече — срещу пиратските предводители — тогава ще бъде наказан по такъв начин, че никой да не посмее да повтори опита му. Каза, че очаква да научи за това публично изявление до утре на обед.

Бючард я слушаше разгневен.

— Дошъл е значи тук, в моята собствена къща, само за да изрази презрението си към мен. А горящият кораб в залива е бил демонстрация, както и средство да отвлече вниманието ми на пристанището. Срещнал се е с теб, за да ми докаже, че когато пожелае, може да сложи ръка дори на най-скъпите ми същества. — Няма съмнение, че сега вече не само моят, но и твоят живот е изложен на опасност. Трябваше да предвидя тази възможност, трябваше…

Той погледна Хоукмун, но в очите му се четеше само умора.

— Май наистина излязох глупак, господин Хоукмун. Изглежда, че Веронеег е бил прав. Не мога да се бия с Валжон — не и докато се крие зад непробиваемите стени на Старвел. А и нямам оръжия, с които да го сторя!