Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 74

— Капитан Бючард! На пристанището има ножар — гори един от корабите.

— Кораб ли? Чий кораб?

— Вашият, капитане — този, с който се върнахте днес!

Бючард се втурна към вратата, а Хоукмун, д’Аверк и Джелена го последваха.

— Каретата, Пер — нареди той. — Побързай, човече! Каретата!

След не повече от минута пред входа спря покрита карета, теглена от четири коня, и Бючард скочи в нея, махайки нетърпеливо с ръка на Хоукмун и д’Аверк да не се бавят. Ала когато Джелена вдигна крак на стъпалото, той я спря.

— Не, Джелена. Не знаем какво точно е станало на пристанището. Оставаш тук!

В същия миг каретата потегли, подскачайки но неравните павета надолу към пристанището.

Тесните улици бяха озарени от поставени в специални пръстени запалени факли и каретата хвърляше тъмна сянка върху стените на къщите, докато се носеше с оглушителен трясък надолу по хълма.

Най-сетне излязоха на пристанището, озарено не само от факлите, но и от пламтящата в залива шхуна. Наоколо цареше пълна бъркотия, пристигналите капитани на останалите кораби подканяха гръмогласно моряците си да вдигнат платна и да отдалечат съдовете от горящата шхуна, преди да са пламнали също като нея.

Бючард скочи от каретата, следван на крачка от Хоукмун и д’Аверк, изтича на пристана, като си проправяше път през тълпата, но щом стигна водата, спря и отпусна безпомощно рамене.

— Няма смисъл — прошепна отчаяно той. — Свършено е с нея. Това е работа само на Валжон…

От тълпата се появи Веронеег със зачервено от отблясъците лице.

— Видя ли, Бючард? Валжон си отмъсти! Предупреждавах те!

Всички се извърнаха, привлечени от тропота на конски копита, и забелязаха, че към тях се приближава самотен ездач.

— Бючард! — викна ездачът. — Ей, тук ли е Пал Бючард, дето се хвали, че потопил „Речния ястреб“?

Бючард вдигна глава.

— Аз съм капитан Бючард. А ти кой си?

Ездачът размаха свитъка, който стискаше в лявата си ръка.

— Аз съм пратеник на Валжон! — извика той. След това запрати свитъка право в краката на Бючард.

— Какво е това? — прецеди през зъби Бючард.

— Сметката, Бючард. Сметката за петдесет мъже и четиридесет роби, за цял един кораб плюс съкровище за двадесет и пет хиляди смайгара. Валжон също разбира от търговия!

Бючард хвърли свиреп поглед на пратеника. Светлината от пламтящия кораб мяташе мрачни сенки но лицето му. Той побутна свитъка с обувка, после го ритна във водата.

— Нима си мислиш, че ще ме подплашиш с този театър? — произнесе с твърд глас той. — Кажи на твоя Валжон, че не възнамерявам да плащам смешната му сметчица. Нека знае също, че ако наистина „разбира от търговия“, той и неговите алчни кучета дължат на Нарлийн много повече, отколкото е изписано на тази хартийка. И аз искам от него да изплати този дълг.

Ездачът понечи да отвърне, сетне промени намерението си, пришпори коня и потъна в мрака.

— Сега вече ще те убие, Бючард — произнесе триумфиращо Веронеег. — Този път няма да се измъкнеш. Надявам се Валжон да си дава сметка, че ние останалите не сме такива глупаци като теб.

— Аз пък се надявам, Веронеег, че никой от нас не е толкова глупав, колкото си ти — отвърна с презрение Бючард. — Щом Валжон ме заплашва, това означава, че поне малко съм успял да го извадя от равновесие!