Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 73

— Може би — кимна Хоукмун.

Бючард местеше намръщен поглед от единия към другия.

— За какво говорите — какъв е този Рунически жезъл и какви са тези легенди?

— За него научихме от книжника, който ни изпрати — реши да бъде кратък в поясненията си д’Аверк. — Подробните обяснения ще ви се сторят досадни.

— Вярно, не обичам досадните приказки — съгласи се Бючард и отново ги поведе по улиците.

Вече бяха оставили търговската част на града зад гърба си и бяха стигнали хълма, където минувачите бяха по-добре облечени, а къщите имаха богаташки вид. Градините бяха скрити зад високи стени, зад които се виждаха само върховете на цъфналите дръвчета и водните струи на фонтаните.

Именно пред една такава висока каменна ограда спря Бючард.

— Заповядайте в моя малък замък, добри ми приятели — рече той и отвори портата.

Щом пристъпиха прага, един слуга им се поклони почтително.

— Добре дошъл у дома, господарю — рече той на Бючард. — Успешно ли беше пътуването? Сестра ви ви очаква.

— Наистина успешно, Пер! Аха, значи Джелена е вече тук и е готова да ни посрещне? Ще видите, че ще я харесате, приятели!

СЕДМА ГЛАВА

ПОЖАРЪТ

Джелена беше млада красива чернокоса девойка с енергични маниери и веднага привлече вниманието на д’Аверк. Докато вечеряха, той дори си позволи да флиртува с нея и остана доволен, когато девойката прие с радост предизвикателството.

Бючард следеше усмихнат вдъхновения им разговор, но Хоукмун не споделяше чувствата му, защото девойката му напомняше болезнено за неговата собствена жена — Изелда, — която го очакваше може би на стотици години далеч във времето (тъй като никой не можеше да каже със сигурност дали кристалните пръстени са ги пренесли само през пространството).

Бючард, изглежда, забеляза тъжния поглед на Хоукмун, защото се постара да разведри настроението му с весели шеги и анекдотични случки от по-ранните му срещи с пиратите на Старвел.

Хоукмун се стараеше да поддържа разговора, ала все не можеше да откъсне мислите и тревогите си от своето храбро момиче, дъщерята на граф Медни.

Дали Тарагорм не бе успял да завърши машината, с която възнамеряваше да пътува през пространството? Дали Мелиадус не бе открил някакъв друг път към Медния замък?

Колкото повече напредваше вечерта, толкова по-неразговорлив ставаше Хоукмун. Не след дълго той се надигна и се поклони учтиво.

— Хиляди извинения, капитан Бючард — произнесе Дориан, — но съм ужасно изморен. Нали разбирате, тежките дни в пиратската шхуна, днешният бой…

Джелена Бючард и Хюлам д’Аверк дори не забелязаха, че е станал, вглъбени в своя разговор.

Бючард също се надигна със загрижено изражение.

— Но разбира се. Моля простете невниманието ми, приятелю…

Хоукмун се усмихна отпаднало.

— Това е последното, в което бих могъл да ви обвиня, капитане. Трогнат съм от гостоприемството ви. Но както споменах…

Бючард вече беше протегнал ръка към звънеца, когато неочаквано на вратата се почука.

— Влез! — извика той.

На прага се появи задъхан същият прислужник, който ги бе посрещнал.