Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 71

Пристанището беше отрупано със сандъци и огромни денкове, които непрестанно се товареха или разтоварваха на безбройните кораби, изпълващи просторния залив. Мускулести, голи до кръста мъже пристъпваха внимателно по тесните мостчета, нарамили огромни товари и плувнали в пот.

Отвсякъде се носеше глъчка, която, изглежда, подразни Бючард, докато капитанът ги водеше по тесния кей, на който вече беше започнала да се събира тълпа.

От всички страни се чуваха приветствия за Бючард.

— Как върви, капитане?

— Откри ли Валжон?

— Много ли хора загубихте?

Накрая Бючард се принуди да спре и се усмихна добродушно.

— Е, добре, съграждани — викна той. — Май ще трябва да ви разкажа какво стана, иначе току-виж не ме пуснете да мина. Да, потопихме кораба на Валжон…

Разнесоха се изненадани викове, после тълпата стихна. Бючард скочи на един сандък и вдигна ръце.

— Ние потопихме кораба на Валжон, „Речния ястреб“, но ако не бяха моите двама придружители, пиратите и този път щяха да ни се изплъзнат.

Д’Аверк погледна с престорена скромност към Хоукмун. Съгражданите на Бючард бяха вперили в тях изненадани погледи, сякаш не можеха да повярват, че тези двама облечени в парцали скитници са нещо повече от най-обикновени роби.

— Те са героите, а не аз — продължи Бючард. — Без ничия помощ успяха не само да задържат атаките на пиратите, но и да избият най-малко половината от тях, между които и Ганак, дясната ръка на Валжон, и с това превърнаха кораба му в лесна плячка за моите хора. А след това пак те потопиха „Речния ястреб“!

От тълпата се надигна възторжен рев.

— Научете имената им, граждани на Нарлийн. Запомнете ги добре, защото те са истински приятели на нашия град. Те са Дориан Хоукмун, носителят на Черната перла, и Хюлам д’Аверк. Едва ли някога сте срещали по-големи храбреци и по-опитни майстори на сабята!

Хоукмун почувства, че се изчервява, и погледна намръщено Бючард, опитвайки се да му внуши, че е време да свършва.

— А какво стана с Валжон? — извика някой от тълпата. — И той ли е убит?

— Той избяга — отвърна с нескрито съжаление Бючард. — Избяга като плъх. Но някой ден и него ще спипаме.

— Или той теб, Бючард! — извика същият глас, който, оказа се, принадлежеше на едър, добре облечен мъж. — Само сте го разгневили и нищо повече! От години си плащам редовно данъците на Валжон и нито той, нито хората му ме закачат. После дойдохте вие, казахте ни „Не плащайте данъците“ и какво стана? — оттогава няма спокойствие за никого и все треперим да не попаднем в ръцете на Валжон. Няма съмнение, че и този път ще си отмъсти. И не само на теб, разбира се. Не помисли ли за нас, останалите — за хората, които искат мир, а не жадуват за празна слава? Всички ни излагаш на риск!

Бючард се разсмя.

— А не беше ли тъкмо ти, Веронеег, ако не ме лъже паметта, който първи взе да се оплаква от своеволията на пиратите и непрестанно растящия данък? Нали ти пръв ни подкрепи, когато създадохме съюза срещу Валжон? Дошло е време да се бием, Веронеег, и колкото и да е трудна тази битка, ние ще я спечелим!