Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 69
Майкъл Муркок
— Поръчах празничен обяд — рече им засмяно Бючард. — От месеци преследвам Валжон.
— Що за човек е този Валжон? — попита Хоукмун, докато предъвкваше лакомо. — Изглеждаше ми доста странен тип.
— Никак не отговаряше на представата ми за пират — добави д’Аверк.
— Той е потомствен пират — рече им Бючард. — Още дедите му са били пирати и са се препитавали с грабежи и плячкосване по реката векове наред. Преди известно време търговците се съгласиха да плащат данъци на Валжон, за да ги остави на мира, ала когато размерът им взе да става непосилен, въстанаха. Валжон естествено ги наказа за непокорството. Именно тогава една малобройна група търговци, между които и аз, решихме да построим собствен боен кораб и да дадем отпор на пиратите в реката. Аз поех командването на кораба. Зарязах търговията и се посветих на задачата да прогоня Валжон от Нарлийн и реката.
— И имате ли успехи? — попита го Хоукмун.
— Трудно е да се каже. Валжон и останалите пиратски предводители са все така недосегаеми в своя затворен град. Трябва да знаете, че Старвел е град в града — в Нарлийн — и до този момент с нищо не успяхме да нарушим спокойствието им вътре. Нито пък сме стигали до стълкновение, при което да премерим пълните си сили.
— Казвате, че Валжон бил потомствен пират… — поде д’Аверк.
— Да, предците му са се появили в Нарлийн преди няколкостотин години. Били са могъщи и силни, а моят народ — слаб и лишен от водач. В една от легендите се казва, че прадядото на Валжон, Батах Герандиун, владеел някакви тайнствени магични сили. Пришълците заградили Старвел е висока стена, като избрали за себе си най-хубавата част от града, където живеят и до ден днешен.
— А Валжон предприе ли нещо, след като започнахте да нападате корабите му? — попита Хоукмун, докато отпиваше от гъстото вино.
— Всячески се опитва да ни създава неприятности, но в последно време вятърът като че ли задуха в наша посока. Ала все още ни чака доста работа. Бих го удушил със собствените си ръце, само да ми падне. Премахна ли го, ще се разбягат и останалите, сигурен съм в това, но той всеки път ми се измъква. Надушва опасността отдалече, сякаш има инстинкт.
— Е, дано скоро да го спипате — рече Хоукмун. — А сега, капитан Бючард, бихте ли ни казали, знаете ли нещо за един меч, наречен „Мечът на зората“? Обясниха ни, че можем да го открием в Нарлийн.
Бючард го погледна изненадан.
— Да, чувал съм за него. Той е свързан с легендата, за която споменах одеве — за прадядото на Валжон Батах Герандиун. Смята се, че магичните сили на Батах имали някаква връзка с този меч. В наше време пиратите смятат Батах за божество, прекланят се пред него и дори са издигнали храм в негова чест — храмът на Батах Герандиун. Суеверна пасмина са тези пирати. Мислите и действията им нерядко са необясними и неразбираеми за обикновен търговец като мен.