Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 68

— Аз съм Пал Бючард й този кораб е мой — представи се той. — От седмици дебна „Речния ястреб“ и сигурно и този път щяха да ми се изплъзнат, ако не бяхте вие да изтрепете половината от екипажа и да ми дадете възможност да го доближа незабелязано…

— Сигурно е така — кимна Хоукмун. — Е, тъй като не желаем да се забъркваме в нови разправии между пирати…

— Струва ми се, че грешите в преценката си, господине — прекъсна го Бючард. — Що се отнася до мен, аз се заклех да освободя реката от всички пиратски водачи от Старвел. Аз съм техният най-страшен враг.

Междувременно всички хора от екипажа на Бючард се прехвърлиха на шхуната и прерязаха абордажните въжета. „Речния ястреб“ се завъртя от течението и носът му скоро се скри под водата. Останалите на борда пирати наскачаха в реката. Само от Валжон нямаше и следа.

— Но къде се скри водачът им? — възкликна учудено д’Аверк.

— Той е като плъх — отвърна Бючард. — Сигурен съм, че е напуснал борда веднага щом е подушил наближаващата беда. Господа, трябва да знаете, че вие ми оказахте неоценима помощ, тъй като Валжон е най — злият от всички пирати. Искрено съм ви благодарен.

Д’Аверк, който не можеше да допусне някой да му съперничи в учтивост, особено когато това засягаше пряко интересите му, побърза да отговори:

— Ние също сме ви безкрайно задължени, капитан Бючард, задето се появихте тъкмо навреме — когато изглеждахме загубени. Така че сметките ни са уредени. — И той се усмихна любезно.

Бючард се поклони.

— Благодаря ви. Но ако ми позволите една малко неучтива забележка, и двамата, изглежда, се нуждаете от малка почивка и възстановяване на силите. Ранени сте, а и дрехите, които носите, никак не подхождат на благородни господа като вас… Накратко казано, ще ми окажете голяма чест, ако приемете поканата ми да се настаните в каютата за гости, както и гостоприемство то на моето имение, когато хвърлим котва.

Хоукмун се замисли, сбърчил вежди. Склонен бе да се довери на младия капитан.

— И къде възнамерявате да хвърлите котва, благородни господине?

— В Нарлийн — отвърна Бючард. — Където живея.

— В интерес на истината ние също пътувахме за Нарлийн преди да попаднем в лапите на Валжон — подхвърли Хоукмун.

— Тогава не ви остава друго освен да продължите пътуването си с мен. Ще бъда на вашите услуги.

— Благодаря ви, капитан Бючард — вдигна ръка Хоукмун. — Искрено сме трогнати от вашата вежливост и с радост приемаме предложението да ви придружим до Нарлийн. Може би по пътя ще можете да отговорите на някои от вълнуващите ни въпроси.

— С удоволствие. — Бючард посочи към кърмата. — Господа, последвайте ме в моята каюта.

ШЕСТА ГЛАВА

НАРЛИЙН

Пяна и водни пръски се вдигаха зад стъклата в каютата на капитан Бючард, докато корабът се носеше, разпънал всички платна, надолу по реката.

— Движим се с пределна скорост — обясни им Бючард, — за да избегнем каквито и да било нежелани срещи с други пиратски съдове.

Готвачът тъкмо поднасяше последното блюдо. Масата беше отрупана с най-различни ястия от месо, риба и зеленчуци, плодове и вино. Хоукмун не без усилие си наложи да опита само по съвсем малко от всичко, защото се опасяваше, че привикналият му към постоянен глад и лишения стомах няма да издържи на голямото натоварване.