Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 67

— Нищо чудно — засмя се Хоукмун. — Отдавна не бях се бил толкова добре. И как иначе? Та нали ставаше дума за кожата ми.

— Тази причина е в състояние да направи майстор на сабята всеки от нас — съгласи се униформеният. — Казвам се Кулард и съм твой приятел, стига наистина да си враг на Валжон.

— Хубаво, ама първо трябва да предупредиш другарите си. Току-що потопихме това пиратско корито — виж! — Той посочи към мрака на трюма, където д’Аверк пуфтеше над железния капак.

Кулард кимна, завъртя се и изчезна нагоре.

— Ще се видим по-нататък, приятелю! — подхвърли той през рамо. — Ако сме живи!

Хоукмун го последва, но се забави край робите, за да ги освободи от веслата.

Горе на палубата хората на Бючард, изглежда, постепенно вземаха надмощие над пиратите. Хоукмун почувства внезапно разклащане на корпуса и видя, че д’Аверк бърза след него откъм трюма… — Мисля, че сега е най-подходящият миг да се отправим към брега — предложи французинът и посочи с пръст робите, които се хвърляха с плясък във водата. — Какво ще кажеш да вземем пример от тях? Хоукмун кимна.

— Вече предупредих хората на Бючард. Ето че си го върнахме тьпкано на Валжон. — Той пъхна сабята на пиратския вожд под мишница. — Ще се постарая да за държа това оръжие. Отдавна не беше ми попадало нещо толкова добро. Тази сабя може да направи прочут фехтувач от всеки!

Той се изкатери на палубата и откри, че хората на Бючард бяха изтласкали пиратите чак при кърмата, ала вече се готвеха за отстъпление.

По всичко изглеждаше, че Кулард е разнесъл тревожната вест.

Долу в трюма водата вече нахлуваше с шумно бълбукане. Корабът едва ли щеше да се задържи дълго върху повърхността. Хоукмун се обърна и погледна назад. Двете шхуни почти бяха опрели бордове. Най-подходящият път за бягство, изглежда, беше през палубата на Бючардовия кораб.

Той побърза да осведоми д’Аверк за намерението си. Приятелят му кимна, двамата прекрачиха перилата и скочиха на палубата на съседния кораб.

Наоколо не се виждаха гребци и това наведе Хоукмун на мисълта, че за разлика от робите на пиратската шхуна, тук тази роля се изпълнява от свободни хора, които в момента участват в битката. Подобно решение изглеждаше много по-разумно и целесъобразно, особено в светлината на последните обстоятелства. Той поспря, докато обмисляше този факт, и в същия миг нечий глас го повика откъм „Речния ястреб“.

— Хей, приятелю. Точно ти — с черната перла в челото. Да не си решил да потопиш и моя кораб?

Хоукмун се обърна и видя насреща си приятен на вид мъж, облечен в черни кожени дрехи и наметнат с пелерина с висока яка, синя на цвят, но покрита с кървави петна. Стискаше в едната си ръка сабя, а в другата — секира.

— А не, ние просто си тръгваме… — отвърна Хоукмун. — Корабът ти е в пълна безопасност.

— Я почакайте малко! — Мъжът в черно скочи върху парапета на „Речния ястреб“. — Бих искал да ви благодаря, задето ни свършихте половината работа.

Хоукмун спря неохотно, докато мъжът се прехвърли на техния кораб и ги приближи с бавна крачка.