Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 66

— Оставете робите! Пригответе се да отблъснете псетата на Бючард!

Пиратите заотстъпваха, без да изпускат от очи Хоукмун и д’Аверк. Хоукмун последва един от тях, но се отказа, почувствал, че е на предела на силите си.

Не им оставаше друго освен да гледат безучастно, докато войниците от атакуващия ги кораб метнаха ловко въжета с прикачени накрая абордажни куки и започнаха да се прехвърлят на палубата на „Речния ястреб“. Бяха въоръжени със саби и тежки бойни секири и се биеха с умение и храброст, каквито очевидно липсваха на пиратите.

Хоукмун потърси е поглед Валжон, но пиратският водач беше изчезнал — вероятно се беше скрил в трюма.

— Струва ми се, приятелю, — рече той на д’Аверк, — че за днес пуснахме достатъчно кръв. Какво ще кажеш, ако освободим онези нещастници, приковани долу за веслата? — След тези думи Хоукмун скочи на палубата, изтича надолу по стълбата и се зае да реже въжетата, с които бяха привързани гребците.

Мъжете го посрещнаха с учудени погледи и, изглежда, не разбираха какво вършат Хоукмун и д’Аверк.

— Свободни сте — викна им Хоукмун.

— Хайде, свободни сте — повтори след него д’Аверк. — Вдигайте си задниците и напускайте кораба, докато все още можете, защото не се знае как ще завърши битката.

Робите се изправиха, протегнаха схванатите си крайници и после, един по един, започнаха да се прехвърлят през борда.

Д’Аверк ги проследи с усмивка.

— Жалко, че не можем да помогнем и на тези от другата страна — подхвърли той.

— Че защо не? — попита Хоукмун и посочи един тесен тунел, който водеше под палубата към отсрещната страна. — Ако не греша, това отива право там.

Той опря гръб в борда и ритна с всичка сила масивната врата, която затваряше тунела. Още няколко ритника и пантите й хвръкнаха встрани. Двамата се наведоха и се шмугнаха в тъмния тунел. Над главите им врявата на боя ставаше все по-силна.

Д’Аверк спря за миг пред едно гърне, замахна със сабята си и го разсече на две. Отвътре бликнаха скъпоценни камъни.

— Плячка — рече той.

— Сега не е време за това — каза Хоукмун, но д’Аверк го погледна усмихнат.

— Нямах намерения да я прибирам — рече той. — Ала никак не ми се ще да я оставя на Валжон, в случай че му излезе късметът горе. Я виж… — той посочи някакъв масивен кръгъл капак на дъното на трюма. — Ако не греша, с помощта на това ще можем да пуснем малко речна вода в кораба! Хоукмун кимна.

— Докато работиш по въпроса, ще изтичам да освободя и останалите роби.

Той остави д’Аверк при железния капак, стигна отсрещния край на тунела и изби с ритник втората врата.

В същия миг в тунела влетяха двама счепкани в яростен бой мъжаги — единият, облечен с униформата на атакуващите, а вторият — пират от „Речния ястреб“. Хоукмун прониза чевръсто пирата. Униформеният го погледна изненадан.

— Ти си един от онези, които забелязахме да се сражават на борда, нали!

Хоукмун кимна.

— Що за кораб е вашият?

— Корабът на Бючард — отвърна мъжът, докато триеше челото си, сякаш това обясняваше всичко.

— И кой е този Бючард? Униформеният се засмя.

— Стига ти да знаеш, че е заклет враг на Валжон. Видя те как се биеш и беше възхитен от умението ти да въртиш сабята.