Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 65

Този път Хоукмун се прицели право в сърцето му, твърдо решен да отърве Ганак от досадните мъки на ежедневието. Острието на сабята проряза плътта, удари се в кост и животът напусна грешното тяло на пирата заедно с бликналата кръв.

В това време останалите моряци бяха изтласкали д’Аверк и сега вече той отбиваше атаките им от всички страни. Хоукмун обърна гръб на строполилия се Ганак, прескочи перилата, посече един от пиратите в шията, а втория прониза в гърдите, преди останалите да забележат появата му.

Опрели гръб в гръб, д’Аверк и Хоукмун даваха яростен отпор на моряците, но знаеха, че няма да удържат дълго, тъй като от трюма непрестанно идеха нови попълнения.

Не след дълго площадката на палубната надстройка беше покрита с окървавени трупове, а телата на Хоукмун и д’Аверк — обсипани с рани. Но те не се предаваха. Хоукмун зърна за миг лицето на господаря Валжон, който беше застанал край главната мачта и го следеше с бледите си очи, сякаш искаше да го запомни за цял живот. Кой знае защо, Хоукмун потрепери, сетне насочи вниманието си към битката. Някой го удари с плоската страна на сабята по лицето, той се люшна назад и се блъсна в гърба на д’Аверк. Двамата се строполиха на пода и веднага се надигнаха, като отбиваха ударите. Хоукмун прониза един пират в корема, посече втори през лицето и се подпря уморено на коляно.

После, съвсем ненадейно, моряците отстъпиха, вперили погледи някъде встрани. Хоукмун и д’Аверк се обърнаха натам.

Откъм близкия залив се приближаваше строен, ослепителнокрасив кораб с издути от южния бриз снежно-бели платна и тъмносин, почти черен корпус, а върху огряната от утринното слънце палуба бяха строени въоръжени мъже.

— Трябва да е някой техен пират-съперник — подхвърли д’Аверк и възползвайки се от краткото объркване, прониза най-близкия моряк, а след това се втурна към перилата на площадката. Хоукмун го последва, но този път противникът бе далеч по-малоброен, тъй като моряците бяха наобиколили Валжон, очаквайки от него заповеди.

Над водата се разнесе нечий глас, но идваше твърде отдалеч, за да разберат думите.

В отговор Валжон извика една-единствена, но изпълнена с омраза дума.

Тази дума беше: „Бючард!“

После пиратите отново се нахвърлиха върху тях. Хоукмун почувства болезнено шибване в лицето, погледна с пламтящи очи своя нападател, заби острието на сабята в устата му, завъртя я така, че да проникне в мозъка, и мъжът се строполи с предсмъртен вик и издъхна в краката му.

Забравил всякаква милост, Хоукмун вдигна сабята и прониза следващия противник право в сърцето.

Схватката продължаваше с неотслабващо темпо, докато черно-синята шхуна се плъзгаше по водата все по-близо и по-близо.

Хоукмун все още не знаеше със сигурност дали ги доближава съюзник, или враг. Ала нямаше време да обмисли този въпрос, защото пиратите ги притискаха все по-близо до перилата, размахвайки бясно саби.

ПЕТА ГЛАВА

ПАЛ БЮЧАРД

Корабът в черно и синьо удари борд в техния и в същия миг се разнесе ясният глас на Валжон.