Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 64

Ганак се озъби заплашително и не помръдна от мястото си.

Хоукмун обви с ръка шията на Валжон. Пиратският водач надигна с болезнена гримаса клепачи. Хоукмун отново опря острието на кортика в корема му.

— Ганак! Ако не ме послушаш, твоят господар го чака бавна и мъчителна смърт!

Внезапно от гърлото на пиратския водач се надигна дрезгав подигравателен смях.

— Бавна и мъчителна… — повтори той. — Бавна и мъчителна…

Хоукмун го погледна изненадано.

— Точно така. Зная къде да те пронижа, та да се мъчиш по-дълго.

Валжон не отговори, загледан равнодушно в Хоукмун, който все още го държеше за гърлото.

— Хайде, Ганак! Дай нареждане! Ганак си пое въздух.

— Гребци! — извика той и продължи с необходимите разпореждания. Заскърцаха весла, гребците превиха гърбове и корабът бавно се отправи към левия бряг на широката река Сейю.

Хоукмун държеше Ганак под око, защото се боеше, че ще се опита да ги измами. Позволи си да се отпусне едва когато наближиха брега. Свободата беше само на една протегната ръка. Слезеха ли на сушата, щяха да са в безопасност, защото пиратите едва ли биха изоставили кораба си, за да ги преследват.

Внезапно д’Аверк нададе предупредителен вик и Хоукмун се обърна. Вдигна глава тъкмо навреме, за да зърне носещата се право към него увиснала на въже човешка фигура.

Беше не друг, а добре познатият му Ориндо, размахващ ухилено късата дървена бухалка.

Хоукмун пусна Валжон и вдигна ръка да се прикрие, тъй като не успя навреме да замахне срещу противника. Бухалката се стовари върху рамото му и той политна назад. В този миг д’Аверк подскочи и сграбчи Ориндо през кръста.

Валжон използва суматохата, скочи и изтича надолу по стълбата, като огласяше палубата с писъците си.

Д’Аверк изруга ядно и блъсна Ориндо след него.

— Два пъти с един и същ номер, Хоукмун! Май си заслужаваме участта!

Предвождани от Ганак, моряците бавно пристъпваха към тях и ръмжаха гневно. Хоукмун замахна срещу Ганак, но брадатият отби удара и направи опит да го прониже в крака. Хоукмун отскочи и се изкатери на площадката върху палубната надстройка. Ганак го последва, зловещо ухилен, и викна:

— Хайде, робе, да видим как ще победиш един истински мъж!

— Не виждам наоколо мъж — отвърна Хоукмун. — Само някакво вонящо животно. — После се разсмя и ловко отби поредния удар на Ганак. Сабята в ръката му беше чудесна.

Двамата продължиха да се дуелират върху тясната площадка, докато д’Аверк задържаше останалите на стълбата. Ганак без съмнение бе опитен фехтувач, но куката в ръката му не можеше да се сравнява с блестящата сабя на пиратския водач.

Хоукмун успя да го прониже в рамото с един рязък удар, предпази се от свистящата във въздуха кука, която едва не изби оръжието от ръката му, бързо възстанови равновесието си и мушна Ганак в другото рамо.

Брадатият нададе яростен рев и се нахвърли върху него с утроени сили.

Хоукмун го посрещна с острието и този път успя да го прониже в дясната ръка. Косматите гърди на Ганак бяха облени в кръв, докато Хоукмун оставаше невредим. Завладян от ненадейна паника, брадатият отчаяно се хвърли напред.