Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 63

Хоукмун разпери ръце, готов за схватка.

Изпод широката си наметка Валжон извади дълъг кортик, почти сабя, и го насочи към Хоукмун, но не предприе никакви опити за атака, а отстъпи назад.

— Роб — прошепна злобно той. — Ти си роб.

— Не съм роб, както скоро ще разбереш! — Хоукмун се хвърли под острието и се опита да стисне в желязна хватка пиратския водач. Валжон отстъпи чевръсто назад, като продължаваше да се прикрива зад кортика.

По всичко изглеждаше, че беше предвидил неочаквания ход на Хоукмун и имаше богат опит в подобни ситуации. Държеше се като човек, събуден от сън, и гледаше Хоукмун, сякаш бе някакво странно видение.

Хоукмун се хвърли отново, като се стараеше да избягва оръжието. Валжон ловко отстъпи.

Опрял гръб в надстройката, д’Аверк едва удържаше напора на останалите пирати.

— Хоукмун, прави каквото смяташ да правиш, но само побързай! — извика той. — Още малко и ще ме нанижат на шиш като наденица!

Хоукмун нанесе рязък удар, усети как пестникът му се стоварва върху покритото със суха кожа лице на Валжон, главата на пирата отскочи назад, а кортикът издрънча на пода. Хоукмун го вдигна, премери на ръка балансировката и остана повече от удовлетворен, сетне метна тялото на пирата на рамо и опря острието в корема му.

— Назад, мърши, инак господарят ви ще издъхне! — викна той. — Назад!

Моряците заотстъпваха объркани и в краката на д’Аверк останаха да се въргалят единствено трупове. Някъде отзад дотича Ганак. Носеше къса шарена пола и размахваше в ръка познатата заострена кука. Зърна Хоукмун и челюстта му увисна от изненада.

— Ако обичаш, приятелю д’Аверк, заповядай на площадката при мен — подвикна весело Хоукмун.

Д’Аверк заобиколи надстройката и се изкатери по страничната стълба. На лицето му сияеше усмивка.

— Добра работа, приятелю.

— Давам ви срок до зори! — извика Хоукмун. — Искам при изгрев слънце да насочите кораба към брега.

Направите ли го, ще ви пусна на свобода и може би ще даря живота на вашия господар. Ганак оголи зъби.

— Наистина си глупак, щом дръзваш да се отнасяш по този начин с господаря Валжон. Не знаеш ли, че той е най-могъщият речен принц в Стареел?

— Нищо не знам за този ваш Старвел, приятелче, но ти пък знай, че аз съм преживял какви ли не премеждия в Гранбретан, стигал съм до самото сърце на Тъмната империя и искрено се съмнявам, че която и да било от вашите опасности може да се сравни с тамошните. Страхът е чувство, което изпитвам доста рядко, Ганак. Но запомни друго — чака те моето отмъщение. Дните ти са преброени.

Ганак се изсмя презрително.

— Май късметът те е накарал съвсем да оглупееш, робе! Като стана дума за отмъщение, господарят Валжон е с приоритет!

Беше започнало да се развиделява. Хоукмун реши да не обръща внимание на заплахите на Ганак.

Сякаш измина цяла вечност преди слънцето да се появи на хоризонта и да обагри върховете на дърветата и водната повърхност. Намираха се съвсем близо до левия бряг, недалеч от малък залив, до който имаше около половин миля.

— Дай нареждане на гребците, Ганак! — извика Хоукмун. — И завърти кормилото към левия бряг.