Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 61

После неочаквано над него се разнесе гърлен вик и само секунда по-късно върху му се строполи нечие тежко тяло. Тялото потрепери, претърколи се и тупна пред него. Оказа се, че принадлежи на едър и космат мускулест моряк. От гърдите му стърчеше окървавен кинжал. Мъжът изстена, сгърчи се и издъхна, а ножът в ръката му се изтърколи на пода.

Хоукмун го гледа тъпо няколко секунди, сетне мозъкът му започна да работи. Той протегна крак и установи, че може да достигне падналия нож. Постепенно, след няколко продължителни опита, Дориан успя да притегли ножа до себе си и да го скрие под пейката. После се отпусна напълно изчерпан на веслото.

Междувременно шумът от битката беше утихнал и Хоукмун се пробуди от миризмата на горящо дърво. Огледа се уплашено, осъзнавайки причината за появилия се дим.

— Другият кораб е запален — успокои го д’Аверк. — Намираме се в компанията на пирати, приятелю Хоукмун. Пирати. — Той се усмихна саркастично. — Ама че неподходящо обкръжение за човек с моето разклатено здраве…

Хоукмун с изненада си помисли, че за разлика от него, д’Аверк е запазил духа си дори в това безнадеждно положение.

Той пое въздух с пълни гърди, изправи рамене, доколкото му позволяваше позата, и прошепна:

— Имам нож…

Д’Аверк бързо кимна.

— Зная. Видях те. Бързо схващаш, Дориан. Не си чак толкова зле, колкото изглеждаш. А вече те бях отписал!

— Гледай да си починеш тази нощ, допреди зазоряване — рече му Хоукмун. — Тогава ще се опитаме да избягаме.

— Аха — съгласи се д’Аверк. — Трябва да си пестим силиците. Кураж, Хоукмун — скоро отново ще бъдем свободни хора!

През останалата част от деня продължиха да гребат с бързо темпо по течението и спряха само но обед, за да получат полагащия им се дял помия. Малко след това Ганак отново се появи на стълбата и побутна Хоукмун с куката.

— Е, приятелчета, още един ден път и ще стигнем вашето желано градче. Утре сутринта ще бъдем на пристанището в Старвел.

— Какво е това Старвел? — изпъшка Хоукмун.

Ганак го погледна учудено.

— Ама вие наистина сте много отдалече, след като не сте чували за Старвел. Това е квартал на Нарлийн — при това най-известният квартал. Затвореният град, където живеят великите речни принцове, сред които най-велик е господарят Валжон.

— Все за пирати ли става въпрос? — попита д’Аверк.

— Внимавай какво говориш, страннико — погледна го намръщено Ганак. — Ние се препитаваме, като взимаме онова, което открием в реката. А реката принадлежи на господаря Валжон и неговите перове.

Той се изправи и се отдалечи с вдървена стъпка. Продължиха да гребат до вечерта, а след това, пак по заповед на Ганак, преустановиха работа. Хоукмун постепенно привикваше с огромното физическо натоварване, но все още не можеше да преодолее неимоверната умора.

— Трябва да спим на смени — прошепна той на д’Аверк, докато поглъщаха вонящата каша. — Първо ти, после аз.

Д’Аверк кимна и само след миг вече спеше, отпуснат на веслото.

Нощта беше хладна, но Хоукмун с мъка се сдържаше да не заспи като приятеля си. Чу смяната на първата стража, после и на втората. Едва тогава сръга с облекчение д’Аверк, но трябваше да положи доста усилия, за да го събуди.