Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 41

На устните на Хоукмун изгря усмивка.

— Почти съм сигурен, че гранбретанците са останали да лагеруват в града през нощта. Имаме достатъчно време, за да намерим Миган и да вземем кристалите преди да са пристигнали!

— Да се надяваме — Отвърна д’Аверк и си помисли, че Хоукмун определено се нуждае от почивка, ако се съдеше но зачервените му, трескави очи. Въпреки това го последва в долината, като спираше, за да свери маршрута с картата. — Погледни там — вдигна ръка той. — Някъде горе трябва да е входът за пещерата на Миган, но не виждам и намек от него.

— Според картата пещерата е разположена по средата на онази стръмнина. — Пак ще трябва да се катерим.

Пресякоха долината и прескочиха едно тясно поточе, което извираше от цепнатина в скалната стена. Не след дълго се натъкнаха на следи, сочещи, че отсамният край на долината е обитаван от хора — покрай реката се виеше прашен път, имаше и странно на вид дървено съоръжение, което, изглежда, служеше да се загребва прясна вода от потока.

Излязоха на пътя и поеха нагоре по стръмнината. От едната страна на скалата бе прикрепен износен дървен парапет. Изглеждаше стар, сякаш поставен преди векове, във всеки случай доста преди да се е родил Миган.

Продължаваха да се изкачват.

Пътят ставаше все по-стръмен. Най-сетне излязоха на една скална площадка, върху която се издигаше масивен каменен блок, а зад него беше и входът на пещерата!

Пръв понечи да влезе Хоукмун, но д’Аверк го хвана за рамото и го спря на входа.

— Да не забравяме предпазливостта — рече той и извади сабята си.

— Нима се боиш от един старец?

— Сигурно си доста изморен, приятелю, инак щеше да се досетиш, че мъдрецът-магьосник, за когото ни разказа Тозер, вероятно владее оръжия и сили, много по-могъщи от нашите. Освен това, съдейки по думите на Тозер, не обичал да се среща с непознати, а няма никакви причини да вярваме, че тъкмо нас ще вземе за приятели.

Хоукмун кимна, също извади сабята си и продължи напред.

Пещерата тънеше в мрак и на пръв поглед изглеждаше съвсем пуста, но след малко зърнаха някакво сияние откъм дъното. Приближиха източника на светлина и видяха, че малко по-нататък пещерата прави остър завой.

Двамата приятели свърнаха и откриха, че след първата пещера започва втора, значително по-просторна. Вътре бяха подредени най-различни инструменти, каквито бяха видели в Халапандур, имаше и няколко легла, прибори за готвене и стъкленици с химикали. Източникът на светлина се оказа глобус, поставен в центъра на подземната кухина.

— Миган! — извика д’Аверк, но отговор не последва.

Претърсиха пещерата, но не откриха никого, нямаше и втори изход.

— Избягал е! — изстена отчаяно Хоукмун и потърка черната перла в челото си. — Отишъл си е, д’Аверк, и кой знае дали ще можем да го открием. Може би е тръгнал веднага след раздялата с Тозер.

— Едва ли — възрази д’Аверк. — В такъв случай щеше да вземе някакъв багаж. — Той огледа пещерата. — Някой е спал съвсем скоро на онова легло. По масите няма прах. Нищо чудно Миган да е излязъл на разходка из околностите и да се върне съвсем скоро. Ще го почакаме.