Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 31

— Значи сте били там. — Той стисна здраво ръката й, вдигна й маската и положи длан на устата й. Флана го ухапа лекичко по пръстите и погали нежно мускулестата му ръка. Мъжът я пусна.

— Коя сте вие? — прошепна той. — Знаят ли и други?

— Аз съм Флана Микосеваар, графиня на Канбъри. Никой не ви подозира, чаровни германецо. Каквото и да си мислите, аз също не възнамерявам да повикам стражата, защото не се интересувам от политика, нито пък симпатизирам на Мелиадус. Освен това съм ви признателна, задето ме отървахте от един досаден съпруг.

— Вие сте вдовицата на Микосеваар?

— Да. И ви познах благодарение на черната перла на челото ви, която се опитахте да скриете като влязох. Вие сте дук Дориан Хоукмун фон Кьолн, пристигнали сте тук без никакво съмнение инкогнито, за да разкриете тайните на своите врагове.

— Опасявам се, че ще трябва да ви убия, мадам.

— Нямам никакво намерение да ви предавам, дук Дориан. Във всеки случай не и в този момент. Дойдох, за да ви се предложа и да ви доставя удоволствие. Вие така дръзко ми свалихте маската. — Тя вдигна златистите си очи и огледа красивото му лице. — А сега, ако желаете, можете да ми свалите и дрехите.

— Мадам — отвърна хрипкаво той. — Не мога. Аз съм женен. Тя се засмя.

— Аз също — омъжвала съм се безброй пъти. Ситни капчици пот избиха по челото му, докато отвръщаше на прямия й поглед.

— Мадам… наистина не мога…

В стаята се разнесе шум и двамата се обърнаха. Вратата към съседния апартамент се отвори и на прага застана красив строен мъж, изкашля се учтиво и след това се поклони. Той също беше съвсем гол. — Моят приятел, мадам — поде Хюлам д’Аверк, — е привърженик на някои остарели морални задръжки. Но ако смятате, че аз бих могъл да ви бъда от полза… Тя се приближи до него, огледа го от главата до петите и прошепна:

— Имате доста яко тяло.

Той вдигна поглед нагоре.

— Ах, мадам, колко мило от ваша страна. Струва ми се обаче, че ме надценявате. Но въпреки това ви обещавам — той протегна ръка, докосна я по рамото и я поведе към своите покои, — че ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви доставя удоволствие, преди моето изтощено сърце да удари за последен път…

Вратата се затвори и все още треперещият Хоукмун остана сам.

Той седна в леглото, проклинайки се, задето не беше легнал облечен в доста тромавата дегизировка, но изморителната разходка из града го бе накарала да забрави всякаква предпазливост. Когато Рицарят в Черен кехлибар и Злато им разкри своя план, Хоукмун го оцени като изключително опасен. От друга страна, предложението изглеждаше напълно логично — трябваше да узнаят дали старият мъдрец от Йел не е бил заловен от гранбретанците и едва след това да го търсят в Западните провинции. След случилото се тази нощ, изглежда, планът вървеше към пълен провал.