Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 33

Хоукмун последва примера на д’Аверк, постави си Шлема и двамата отново заприличаха на странни, невиждани полухора-получудовища — емисари от далечната Азиакомуниста.

Флана ги изведе от апартамента покрай строените пред вратата стражи, които ги последваха, и след като минаха по няколко дълги коридора, спряха пред вратата за нейния апартамент. Тук стражата остана отвън.

— Но те ще докладват, че сме посетили покоите ти — рече д’Аверк. — Не те ли е страх, че ще те заподозрат, Флана?

Тя отметна жеравовата маска и се усмихна.

— He. — После прекоси покритата с мек килим гостна и спря пред един обсипан със скъпоценни камъни дъбов скрин. Вдигна капака и извади дълга тясна тръба, завършваща с колба. — Тази стъкленица съдържа отровен газ. Достатъчно е жертвата да поеме от него и първо ще изпадне в бяс, а малко по-късно настъпва смъртта. Стражите отвън ще пресекат поне няколко коридора, преди да издъхнат. И друг път съм го използвала. Действа безотказно.

Говореше с такова спокойствие за предстоящото убийство, че Хоукмун неволно потрепери.

— Достатъчно е само да пъхна края в ключалката на вратата — продължи тя — и да стисна колбата.

Графинята остави странното изобретение върху капака на скрина и ги поведе навътре през няколко просторни и великолепно обзаведени стаи, докато най-сетне спряха в кабинет с огромен прозорец, зад който се виждаше широка тераса. Там, на терасата, със сгънати криле и жеравоподобен корпус в червено и сребристо, ги очакваше орнитоитерът на Флана.

Тя изтича в дъното на стаята и дръпна една завеса, зад която бяха струпани цели купища маски, дрехи и оръжия, забравени или изоставени от бившите й любовници.

— Вземайте, каквото пожелаете — рече тя. — Само побързайте.

Хоукмун избра елек от синьо кадифе, наметало от черна щавена кожа и масивен колан с ножница, в която бе затъкнат дълъг, великолепно балансиран кинжал. Маската, на която се спря, бе принадлежала на неговия някогашен противник — Асровак Микосеваар — маска с образ на хищен лешояд.

Д’Аверк си хареса жълт костюм с лазурносиня пелерина, ботуши от меча кожа и подобен на Хоукмуновия кинжал. Той също си сложи маска на лешояд, защото, както обясни, изглеждало но-правдоподобно да пътуват двама членове на един и същи орден. Сега вече наистина приличаха на знатни благородници от Гранбретан.

Флана разтвори прозореца и излязоха в хладната мъглива утрин.

— Сбогом — прошепна графинята. — Трябва да се връщам при стражите. Сбогом, Хюлам д’Аверк. Надявам се, че ще се срещнем отново.

— И аз също, Флана — отвърна д’Аверк с необичайно мек глас. — Сбогом.

Той се покатери в кабината на орнитоптера и запали двигателя. Хоукмун побърза да се настани зад него.

Крилата на металната машина се раздвижиха бавно, орнитоитерът се извиси в мрачното небе на Лондра и се отправи на запад.

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

ГНЕВЪТ НА КРАЛ ХУОН

Много и най-различни чувства вълнуваха барон Мелиадус, когато влезе в тронната зала, поклони се и пое по дългия път към тронния глобус.