Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 32

Стражите сигурно бяха видели графинята да влиза. Дори ако я убиеха или плениха, отсъствието й щеше да събуди тяхното подозрение. Намираха се в град, в който зад всеки ъгъл ги дебнеше опасност. Нямаха никакви съюзници, нито пък имаше дори минимална надежда да се измъкнат незабелязано.

Хоукмун отчаяно се опитваше да измисли някакъв план, който да им помогне да напуснат града преди да е вдигната тревога, но положението изглеждаше безнадеждно.

Междувременно стана и навлече дебелите одежди и бронята. Единственото оръжие, с което разполагаше, бе златният жезъл, който му бе дал Рицарят, за да допълни образа на благородник от далечната и тайнствена Азиакомуниста. Хоукмун го затъкна в пояса си и съжали, че не разполага поне със сабя.

Закрачи неспокойно из стаята, опитвайки се да стъкми някакъв план за бягство, но нищо не се получаваше.

Хоукмун посрещна зората все така неспокойно крачещ из стаята. По едно време Хюлам д’Аверк надникна през вратата и се ухили.

— Добро утро, Хоукмун. Божичко, ти май не си мигнал тази нощ. Съчувствам ти. Аз също не можах да си почина. Графинята е направо ненаситна. Радвам се все пак, че си готов да потеглим незабавно. Трябва да по бързаме.

— Какво искаш да кажеш, д’Аверк? Цяла нощ се опитвам да измисля някакъв план и нищо не се получава…

— Разпитах внимателно тази Флана от Канбъри и тя ми съобщи всичко, което ни интересува и което е научила лично от Мелиадус. Баронът нямал никакви тайни от нея. Освен това се съгласи да ни помогне за бягството.

— Как?

— С нейния личен орнитоптер. Дава ни го.

— Можем ли да й се доверим?

— Налага се. Слушай — Мелиадус не е имал време да потърси Миган от Ландар. За наше щастие е бил задържан тук от неочакваната ни поява. Но той знае за мъдреца и за това, което Тозер е научил от него, и възнамерява да го издири Все още има надежда да го изпреварим. Част от пътя ще изминем с орнитоптера на Флана, а останалата — пеша.

— Но ние нямаме никакви оръжия — и дрехи също!

— Оръжия и дрехи ще вземем от Флана — както и маски. Тя разполага в покоите си с безчислени трофеи от предишните си завоевания.

— Трябва да отидем там незабавно!

— Не. Ще я изчакаме тук.

— Защо?

— Защото, скъпи приятелю, Мелиадус вероятно още спи в леглото й. Имай търпение. Късметът е на наша страна. Моли се да е така поне още малко!

Флана излезе и се върна скоро, свали маската си и целуна смутено д’Аверк, като младо и неопитно девойче своя първи любовник. Лицето й изглеждаше одухотворено, нямаше я болката в очите й, сякаш прекараната нощ в обятията на д’Аверк й бе дала нещо, което не бе изпитала досега — може би нежност, с каквато не можеха да се похвалят кавалерите в Гранбретан.

— Отишъл си е — докладва тя. — Да ти призная, Хюлам, готова съм на всичко, за да те задържа при мен. От години тая в себе си едно желание, което не можех нито да изразя, нито да задоволя. Снощи ти почти успя да го удовлетвориш…

Той се наведе, целуна я нежно по устните и заговори с непресторена искреност:

— Флана, ти също ми даде една незабравима нощ… — След това се изправи, пристегна ремъците на тежки те доспехи и положи масивния шлем на главата си. — Да вървим, трябва да побързаме, преди да са се пробудили в двореца.