Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 17

— Какво? Не сте ли завладели континента изцяло?

— Знаете, че е ваш до последното късче земя, велики императоре — от единия бряг до другия, до самите граници на Московия и дори отвъд тях. На пръсти се броят онези, които все още не сме превърнали в безропотни роби. Но аз говорех за другите, които се измъкнаха…

— Хоукмун и неговите приятели?

— Същите, всемогъщи кралю-императоре.

— Нали бяха прогонени? Вече не представляват заплаха.

— Те са заплаха за нас, докато дишат, благородни сир, защото бягството им дарява останалите с надежда, а именно надеждата е нещото, което най-ожесточено трябва да преследваме у всички, ако не искаме да си имаме неприятности.

— И друг път сте се справяли с бунтове и въстания. Имате необходимия опит. Ала ние се опасяваме, барон Мелиадус, че може би сте загърбили интересите на вашия крал-император, заради личните си интереси…

— Моите лични интереси са вашите интереси, велики кралю-императоре, а вашите интереси са мои лични интереси — тези две понятия са неразделими. Не съм ли най-верният ви служител?

— Може би така вярвате, барон Мелиадус, може би живеете с подобни убеждения…

— Какво искате да кажете, всемогъщи кралю?

— Имаме предвид маниакалната ви обсебеност що се отнася до онзи германец Хоукмун и шепата негодяи от неговото обкръжение. Те нямат нищо общо с нашите интереси. Те няма да се завърнат, а дори и да посмеят да го сторят — ние ще ги смажем. Опасяваме се обаче, че сте движен единствено от желанието за мъст и че сте превъплътили тази жажда за мъст във вярата, че Тъмната империя е под заплахата именно от обектите на това ваше болезнено желание.

— Не! Не, всевиждащи принце! Кълна се, не е така!

— Оставете ги там, където са, барон Мелиадус. И се занимавайте с тях само ако дръзнат да припарят отново.

— Велики кралю, те са потенциална заплаха за империята. Съществуват и други сили, които ги подкрепят — инак как щяха да се сдобият с машината, която ги изтръгна в последния миг от нашата желязна хватка? В момента не разполагам с достатъчно доказателства за това твърдение, но ако ми позволите да работя съвместно с Тарагорм и да използвам познанията му, за да открия местонахождението на Хоукмун и неговите съратници — тогава ще ви представя наистина неопровержими доказателства!

— Съмняваме се, Мелиадус, съмняваме се. — Този път в мелодичния глас се прокрадна мрачна нотка. — Но ако тези занимания не попречат на задълженията, с които възнамеряваме да ви натоварим, можете да посетите двореца на Тарагорм и да потърсите съдействието му за залавянето на вашите врагове…

— Нашите врагове, всевиждащи принце…

— Ще видим, бароне, ще видим.

— Благодаря ви за оказаното ми доверие, ваше величество. Обещавам, че…

— Аудиенцията не е приключила, барон Мелиадус, защото все още не сме разговаряли за задълженията, които споменахме преди малко.

— За мен ще е чест да ги изпълня, благородни сир.

— Вие пръв отворихте дума, че сигурността ни била заплашена от Камарг. Ние пък вярваме, че опасността иде от съвсем друга посока. За да бъдем по-точни, смятаме, че от изток може да се появи нов враг, почти толкова могъщ, колкото и самата Тъмна империя. Нищо чудно да съществува някаква връзка между тази нова заплаха и споменатия от вас Хоукмун, а пък на всичко отгоре ни предстои да посрещнем пратеници на този нов съюз в нашия двор…