Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 19

Облечен в бляскави одежди и нахлузил най-хубавата си маска, Мелиадус крачеше из безкрайните коридори на двореца към мястото, където предния ден бе срещнал своя зет Тарагорм. В залата се подготвяше поредният тържествен прием — този път за почетните гости, дошли от изток.

С назначаването на Мелиадус за пряк заместник на краля-император, Хуон го бе удостоил с особена чест, каквато заслужаваха малцина, но дори тази мисъл не беше в състояние да укроти жаждата за мъст, която кипеше в душата на барона.

Барон Мелиадус влезе в залата под звуците на фанфарите, които ечаха едновременно от няколко галерии. Тук бяха събрани всички знатни благородници на Гранбретан и гледката на това разноцветно множество беше повече от ослепителна. Емисарите от Азиакомуниста все още не бяха влезли. Барон Мелиадус доближи подиума, върху който бяха поставени три златни трона, изкачи стъпалата и се настани на средния трон. Като развълнувано море се приведоха пред него присъстващите велможи и в залата се възцари мълчание. Самият Мелиадус все още не се беше срещал с емисарите. До този момент ги придружаваше само капитан Виел Фонг от Ордена на Богомолката.

Мелиадус огледа залата и забеляза сред присъстващите Тарагорм, Флана, графинята на Канбъри, Адаз Проми и Мигел Холст, Джарак Нанкенсеен и Бренал Фарну. За миг му се стори, че нещо не е наред. Сетне осъзна, че сред първите рицари на кралството липсва Шенегар Трот. Припомни си, че дебелият граф бе споменал за някаква мисия. А защо не го бяха информирали за целта на тази експедиция? Нима съвсем бе изгубил доверието на краля-император? Все още под впечатлението на тези объркани мисли, Мелиадус завъртя глава при звука на фанфарите и в същото време вратата на залата се разтвори и на прага застанаха две чудновато облечени фигури.

Мелиадус се надигна, за да ги посрещне, напълно изумен от вида им, в който си даваха среща едновременно варварското и гротескното — на ръст новодошлите надхвърляха два метра и крачеха с вдървените движения на автоматони. Наистина ли бяха хора? — зачуди се той. До този момент не беше изпитвал подобни съмнения. Или може би виждаше някакви чудовищни създания от Трагичното хилядолетие? Означаваше ли това, че народът на Азиакомуниста въобще не принадлежи към човешкия род?

Влезлите, също като гранбретанците, бяха прикрили лицата си с маски (той предположи, че странните конструкции, които се крепяха на раменете им, са именно маски), така че по нищо не можеше да се определи дали лицата им имат човешки вид. Отличаваха се с исполински ръст, масивни закръглени тела, покрити с кожени доспехи, оцветени в синьо, зелено, жълто и червено и изрисувани с най-различни зловещи образи — блеснали оголени зъби и заплашително ококорени очи. От раменете им чак до земята се спускаха плътни, кожени наметала, също украсени с рисунки на човешки органи и крайници, които напомняха на Мелиадус за цветните скици, които веднъж бе видял в един медицински учебник.