Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 16

Мелиадус ужасен прогони последната мисъл.

Най-накрая тежките, обсипани със скъпоценни камъни порти се отместиха встрани достатъчно, за да премине през процепа един човек — и тясното пространство бе запречено от нечие тлъсто тяло.

— Шенегар Трот! — възкликна Мелиадус. — Значи заради теб чаках толкова дълго!

Сребърната маска на Трот блесна в светлината на коридора.

— Искрени извинения, барон Мелиадус. Искрени извинения. Трябваше да обсъдим някои важни въпроси. Но сега вече приключих. Чака ме мисия, скъпи ми бароне — изключително важна мисия! Каква мисия само, ха-ха-ха!

И още преди баронът да попита за същината на споменатата мисия, Трот го заобиколи и се изгуби от погледа му.

Във вътрешността на тронната зала пропя нечий мелодичен юношески глас — гласът на самия крал-император.

— Вече може да влезете, барон Мелиадус. Гвардейците с маски на богомолки разтвориха редицата и го пропуснаха да мине.

Баронът пристъпи в огромната зала, озарена от ослепителни светлини, в която висяха знамената на петстотинте знатни гранбретански фамилии. Макар да не влизаше за пръв път, Мелиадус се огледа смаяно.

Стените бяха изпъстрени с безброй галерии, подредени една над друга до самия таван на залата. Доспехите на гвардейците от Ордена на Богомолката лъщяха в черно, зелено и златно и докато крачеше сред тях, баронът зърна в далечината искрящата точица на тронния глобус на краля-император на фона на пурпурно-зелените стени.

Баронът вървя близо двадесет минути с бавна крачка, преди да доближи глобуса, и отново спря смаяно. Глобусът бе изпълнен с млечноватобяла течност, сред която просветваха синкавочервени линии, напомнящи на кръвоносни съдове. Вътре в течността се полюшваше самият крал-император Хуон — сбръчкано ембрионоподобно същество, надарено с безсмъртие, единственото живо нещо в което бяха черните, блестящи, проницателни, злобни очи.

— Барон Мелиадус — разнесе се отново звънливото гласче, изтръгнато от гърлото на красив юноша, за да материализира мислите на краля.

— Ваше величество — промърмори Мелиадус. — Моите почитания, задето ми бе оказана честта да бъда приет.

— И каква е причината да молите за тази аудиенция, бароне? — Тонът беше насмешлив и леко нетърпелив. — Може би жадувате да чуете от нас похвала заради положените от вас усилия в Европа?

— Единствено важен е резултатът, сир. Исках да ви предупредя за една опасност, надвиснала над Европа…