Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 18

— Щом е така, велики кралю…

— Оставете ни да продължим, барон Мелиадус!

— Простете, благородни сър.

— Снощи пред вратите на Лондра са се появили двама странници, които заявили, че са емисари от империята на Азиакомуниста. Пристигнали са по загадъчен начин — което идва да покаже, че разполагат с непознати за нас средства за придвижване, тъй като са съобщили, че били напуснали своята столица само преди два часа. По наше мнение тези емисари са дошли тук със същата цел, с каквато наши пратеници биха посетили някоя интересуваща ни страна — с други думи, за да шпионират. Ние също трябва да се възползваме от случая и да разучим размерите на тяхната сила, защото нищо чудно в най-скоро време да влезем във война. Безсъмнено на скорошните ни успехи в Близкия и Средния изток са предизвикали безпокойствието им. Трябва да научим колкото се може повече за тях и освен това да им внушим, че не им мислим злото, и да получим разрешение да изпратим свои емисари в тяхната страна. Успеем ли, бихме желали, барон Мелиадус, вие да сте един от тези емисари, тъй като разполагате с огромен опит в дипломатическите въпроси, с какъвто не би могъл да се похвали нито един от останалите ни поданици.

— Наистина тревожни новини, велики императоре.

— Така е, но сега е моментът да се възползваме от събитията. Вие ще бъдете техен водач. Отнасяйте се към тях с всички почести, опитайте се да ги предразположите, накарайте ги да разкажат повече за тяхната сила, за териториите, които владеят, за числеността на армията им, за възможностите на оръжията им и средствата за транспорт. Това посещение, барон Мелиадус, е свързано с много по-изразена потенциална заплаха от онази, която би могъл да представлява изчезналият замък на граф Медни.

— Може би сте прав, благородни сир…

— Не може би, а наистина, барон Мелиадус! — От устата на императора се подаде дълъг, сбръчкан език. — Това ще бъде вашата най-важна задача. Само ако намерите свободно време, можете да се посветите на съмнителното желание за мъст срещу Дориан Хоукмун и останалите.

— Но, всемогъщи кралю…

— Спазвайте стриктно инструкциите ни, Мелиадус. Не ни разочаровайте.

Този път в тона се долови открита заплаха. Върхът на езика докосна перлата, която плуваше близо до главата на краля-император, и глобусът изгуби доскорошната си прозрачност, превръщайки се в монолитна черна сфера.

СЕДМА ГЛАВА

ЕМИСАРИТЕ

Барон Мелиадус все не можеше да се отърве от чувството, че е изгубил доверието на своя крал-император и че крал Хуон нарочно го отрупва със задължения, само за да не му позволи да се захване сериозно с издирването на изчезналия замък и неговите обитатели. От друга страна, задачата, с която го бе натоварил кралят, изглеждаше достатъчно убедителна, при това бе свързана с примамливата възможност някой ден да се окичи не само с титлата Първи рицар на Европа, но и Покорител на Азиакомуниста. Ала нищо, дори завладяването на Азиакомуниста, не можеше да се сравни с желанието на барон Мелиадус да открие Медния замък, защото баронът бе дълбоко уверен, че замъкът представлява реална заплаха за Тъмната империя, докато неговият монарх не разполагаше с подобни доказателства, що се отнасяше до Азиакомуниста.