Читать «В дробовете на ада» онлайн - страница 6

Като че ли има значение заради кого ще изгубя контрол над задника си, ядоса се той на разсеяността си.

Броенето започна.

Десет, девет…

— Зло куче, дължиш ми един „Шрейк“!

— Да имаш да вземаш, Тайсън. Като се качиш горе видеофонирай на сестра си по АлфаТелекома.

Момчетата си разменяха заучени фрази преди битката. За всяко изречено име на рекламен продукт от фирмите производители щеше да им бъде заплатено. За много от тези момчета това бе първият им що годе приличен шанс да изкарат по нещо отгоре от онова, което чичо Ърт им отпускаше. Да спечелят парички. Ако оживеят.

Осем, седем, шест…

— Майк, Серж, по-далеч един от друг! — изкрещя Милов. — Не искам геройства! Тридесет и три процента съвсем не е безопасна граница.

Пет, четири…

— Trinken Sie das neue „Fruti“ Getrank!

„Млъквай, Грийн!“ — идеше му да изреве Милов.

— Концентрирай се Грийн! — му извика вместо това.

Мамка му, трябваше ли да бъдат гигантска мишена, в която бяха забити куп комерсиални стрели? Май да. Кой шибан задник по дяволите бе измислил това нескопосано, кичозно, педерастко шоу?! Трябваше да му се предаде един урок. Милов с удоволствие би се записал сред доброволците.

Три, две, едно…

ВУУУУУУ, ВУУУУУУУ — забучаха машините на Слейт и Уесън.

Старт!

ВУУУУУУУУУУУУУУ…

Двамата излетяха едновременно и се понесоха към хоризонта като гигантски хвърчила, като оставяха след себе си по една бледа диря. Останалите се втурнаха към подножието на хребета, като правеха гигантски подскоци върху гравилечителите си. Придвижваха се бързо. Толкова бързо, че вятъра започна да щипе оголените им бузи. Тичаха върху камениста повърхност по дъното на едно пресушено уади по чийто голи стени се мяркаха от време на време сухи храсти. Склона пред тях се приближаваше все повече и все по-бързо. В началото беше полегат и каменист, но по-нататък ставаше направо стръмен, издялан от масивен гранит. Когато наближиха подножието Милов зареди няколко клина и ги изстреля. Нареди на останалите да сторят същото. В главата му беснееше буря пред която урагана „Калифорния“ изглеждаше като летен бриз.

— По дяволите! — изруга Слейт по радиото. — Губя височина. Прихванали са ме. Рут, ако ме чуваш, купи Мемоскутер, на Пийт!

— Изстреляй локаторите! — нареди Милов. — Изстреляй ги Слейт!

Милов превключи визьора на далечно виждане и видя как „хвърчилото“ на Слейт направи един полукръг и започна да пада. Няколко бели ивици се стрелнаха едновременно във всички посоки преди Слейт окончателно да се слее с хоризонта.

— Докладвай състоянието си!

— Деветдесет и осем процента боеспособност. Мисля, че беше електромагнитен удар. Електрониката се е скапала напълно.

— Връщай се назад! Поеми югозападния склон и се барикадирай! Минирай полето.

— Разбрано. Пий „Драйт“, за да си О’райт!

„Тъпак!“

Последваха малки експлозии, които показваха, че Ноидите се бяха погрижиха и за локаторите.

„Моля те, поне един, поне един!“ — Милов превключи визьора в режим на търсене. Индикаторът беснееше като луд от смущенията. Хооп, появи се картина.