Читать «В дробовете на ада» онлайн - страница 4

— На свещи! — изкиска се Милов, но като видя, че Райкър не споделя престорената му веселост се намръщи. — Ще се справим сър! — додаде той със сериозен тон и плесна още една черна храчка в разровената под краката му пръст. — Момчетата с в кондиция.

— И как иначе! Изчакай за момент. — Райкър внезапно стана от стола. — Махайте се оттук. Не давам никакви предварителни изявления. Вън! — Милс, там ли си още?

— Да сър!

— Казах всички вън! Ще забраня изцяло емисията ви. Как ви е името? Името… От коя телевизия сте? Веднага спрете тази камера. Дай-те-ми-та-зи-ка-ме-ра-ве-дна-га! А така. Опитайте да влезете тук още веднъж и ще съжалявате, че някога сте хванали микрофон в ръка! Шибаняци!

Райкър се тръшна обратно на стола. Изглеждаше уморен. Няколкото месеца подготовка за битката бяха оставили своя отпечатък върху лицето му. Бузите му се бяха отпуснали като корабни платна при безветрие над иначе острата му брадичка. Веждите му се бяха сключили заплашително над уморените сиви очи, а няколко бръчки разсичаха като кратери високото му чело под ръба на военната барета. В дясната си ръка държеше мека кърпичка с която попиваше изкуствените сълзи. След една битка на Триа Лубус се наложи да подменят едното му око с изкуствено. Присадиха му оптичен нерв, тъй като „стария“ беше поразен почти до chiasma opticum (проклети да са онези дълбокопоразяващи термозаряди; десет години по-късно федерацията най-сетне ги забрани), наносензори и чипове с размер колкото глава на топлийка. Операцията трая дванадесет часа и Райкър се закани да си извади другото око, ако пак му се случи нещо подобно.

— Милс, казах ли ти за последната щуротия на пикливите телевизори? Искат шест часа зрелище иначе щели да развалят договора!

— Могат ли да го направят?

— И още как. Подпират ги една дузина от най-мръсните адвокатски копелета, продавали някога душите си на дявола. Един фръцльо в костюм Ейвануф, Айваноф… Господи, човек трябва да напъха подкова в устата си за да може да произнася тези славянски имена.

— Иванов. Игнайло Иванов от Варан-5. Чух, че бил много печен…

— За мен всички адвокати са едни и същи смрадливи псета. Цицат от всичко до което се докопат. Тоя мазник идва при мене и ми вика, че имало клауза в договора, според която могат да го допълват при непредвидени обстоятелства. Какво значи това, имаш ли представа?

— Не сър. Ни най-малка.

— Това значи, че куродръвците могат да правят каквото си искат с нас, когато и както си поискат. — лицето на Райкър бе плувнало в пот и той с мъка попиваше солените капчици от тъмната му кожа. — Знаеш ли Милс, опитаха се да ме накарат да сваля критичната граница от 33% на 25 %. Аз ги питам: „А вие тичали ли сте боси по алея от бръснарски ножчета?“ Те ми се хилят като презрели тикви. Казах им да си натикат по една Елсова в задниците и ако след това още могат да пърдят ще се преговаряме. Светът е полудял, Милс. Луд е!

— ЩРАК — Щрак.

Нещо изщрака отвъд. Нещо като механичен часовник. Лицето на Райкър стана мораво. Той се изправи, заобиколи бюрото си и измъкна малък черен предмет изпод долния кант на бюрото. Хвърли го на земята и гневно го размаза с крак.