Читать «В дробовете на ада» онлайн - страница 8

Милов превъртя картината във визьора отново и отново, ето го трасето, бяха оставили някакви уреди на стартовата линия, огледа граничните линии, ето го и подстъпа към хълма — по скалите нямаше и следа от изкачване. Милов свали визьора в почуда и огледа небето. Не, там нямаше никой. Не всъщност имаше — една бяла точка, която постепенно се увеличаваше. Уесън! Милов му помаха. След по-малко от минута Уесън се приземи.

— Какво става, къде са?

— Ти ми кажи. Нали ти прелетя оттам. Сякаш са се разтворили във въздуха…

— Видях ги да се придвижват към скалите. Тичаха като луди. Цяла пасмина бяха. Трябваше вече да са тук.

— По дяволите! — сепна се Милов. Явно ноидите се придвижваха с доста по-голяма скорост от очакваната. — Слейт, къде си? — извика той по радиото.

— Движа се по периферията на югозапад, защо?

— Виждаш ли нещо подозрително?

— Не. Абсолютно нищо! Мислех, че са се прехвърлили вече към вас.

— Слушай, Слейт искам да се добереш до основата на склона, чуваш ли ме? Тръгни на изток.

— Разбрано! — изръмжа Слейт, комуто хич не му се напускаше граничната линия откъдето лесно можеше да напусне боя. — Ще залепя на задника си един „Трист“ за да им е по-сладко като ме кльопат.

— За колко време можеш да стигнеш до там?

— Около три минути.

— Имаш минута и половина!

Слейт изруга и се понесе на изток превключвайки гравилечителите си на максимална мощност.

— Добре, — измърмори Милов — щом искате игричка, ще я получите.

Бойците лежаха върху голата скала и костюмите им се бяха слели напълно с цвета на повърхността. Може би ноидите изчакваха някъде в подножието притаени в тъмните скатове, мислеше си Милов. Ако е така, Слейт би трябвало да ги забележи. Не може да изчезнат просто така.

„Трийсет секунди“. — той следеше часовника си в напрегнато очакване. Потта избиваше на едри капки по челото му преди абсорбатора да я поеме и преработи във вода годна за употреба, а после да потече тя отново по безбройните тръбички, които се преплитаха като змии във вътрешната подплата на бойния му костюм. „Една минута. Къде си Слейт?“ Милов извика отново картината от локаторите и проследи целия терен на противника, като наблегна вниманието си върху граничните зони. Ноидите положително се бяха укрепили, но къде? И как бяха успели да прикрият толкова умело следите си? И толкова бързо?

— Милс, на място съм. — беше Слейт.

— Какво виждаш?

— Нищо! Само скали, изсъхнали храсти, мъх…

— Какво? Мъх ли казваш? Това е южен склон, дявол да го вземе! Прехвърли образа насам!

Слейт превключи на видеовръзка. Милов огледа склона много внимателно като насочи вниманието си в подножието му.

— Слейт дай един откос с лазера. Ниско долу.

Слейт стреля. Лъчът му потъна в скалата като нож в масло. Подозренията на Милов се оправдаха.