Читать «В дробовете на ада» онлайн - страница 21
Мартин Дамянов
— Експертиза ще бъде извършена. — каза един от независимите наблюдатели, който приличаше на украсено коледно дърво. — Ние не знаем нищо за събитията след потъването на войниците в планината по онзи коридор.
— Искате да кажете, че не сте проверили периметъра? — плюеше Райкър. — КАЖЕТЕ ГО ДЕ!
— Ние не можем да предвидим абсолютно всички вероятности, генерал Райкър. Предполагаме, че е имало някаква скална кухина, в която те са потънали.
— Въпреки това комисарите са допуснали голяма грешка по отношение на контрола. — не се предаваше той. — Ноидите са внесли оръжия за масово поразяване. Това противоречи на конвенцията от…
— Генерал Райкър, моля да запазите спокойствие. — каза другият наблюдател, който принадлежеше към един вид блатни организми и говореше много бавно. — Не е извършено никакво нарушение. Допълнителни проучвания ще бъдат направени.
— Това, което ни интересува сега е дали има оцелели участници. — допълни коледното дърво.
— Моля? — не вярваше на ушите си Райкър. — Там долу в радиус от петдесет километра няма нищо по-живо от камък.
— Ние спазваме плътно протокола генерал Райкър. — отговори му другият наблюдател.
Главата на генерал Райкър бучеше. Той още не можеше да се опомни от онзи голям разтърсващ кошмар, чийто отзвук щеше да кънти в душата му още много години. Но той нито знаеше, нито можеше да заподозре колко далеч щеше да се разпростре тътенът на отминалата битка.
* * *
На много светлинни години от звездолета на който се намираха Райкър и наблюдателите на една планета, чиято звезда още не беше достигната Милов и компания лежаха чисто голи в несвяст. До тях бълбукаше поточе, тревата под телата им бе свежа и слънцето галеше кожата на лицата им с меките си лъчи. Системата бе реагирала моментално на взрива, но тъй като не бе успяла да го предотврати ги беше телепортирала до друга свързана с нея система. Във галактиката имаше стотици такива системи. Кой и защо ги беше построил тепърва предстоеше да се разбере.
Около раните на бойците се сплитаха невидими нишки. Минути по-късно там където имаше ожулвания и тъканта беше разкъсана, щеше да има чисто нова неувредена кожа. Всички те спяха непробудно. Системата се беше погрижила затова. Някой може би щеше да нарече това място „рай“ и нямаше да сгреши.
Войната бе свършила. Героите си почиваха.
Информация за текста
Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1701]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47