Читать «В дробовете на ада» онлайн - страница 5
Мартин Дамянов
— До гуша ми дойде от тях! Обърнаха битката в телевизионно шоу.
— Ами то си е такова, сър.
Райкър не обърна внимание на коментара му.
— Милс, провери ли отново всички тактически планове? — попита той, хвърляйки бегъл поглед върху часовника си.
— Да, сър!
— Независимите наблюдатели трябва да пристигнат всеки момент. Един от Колосус и един от Триниа. Как ги мразя тези блатни гущери. — Райкър смръщи вежди така, че едва не изпокапаха в очите му. — Този път реших да прескочим официалностите.
— Направо Рок енд Рол, сър!
— Какво?!
— Това е… Нищо сър.
— Милс, Милс! — Райкър изруга отново. — Имам известни опасения, че долу при вас има внедрен модулатор, но ако някой ме спипа, че ти го казвам ще ми отнесат топките с огнемет. Подочух, че някой от висшето ръководство поискал контрол над битката. Не знам дали са им разрешили.
Като чу това Милов пребледня.
— Само не се паникьосвай! Ключът ще е в тях, но не съм съвсем сигурен, че искат да го използват. Надявам се, че дори тъпи копелета като тях осъзнават какви рискове крие модулирането на битката.
— Ясно, сър. — промълви той.
— Отваряй си очите на четири! Спазвай точно инстукциите и няма да има проблеми. Онези зайци сами ще побягнат когато ги поопарите с бластерите.
— Да, сър!
Връзката прекъсна.
— Надявам се сър… — промълви Милов, така че нямаше кой да го чуе.
Не стана така, както го предричаше Райкър. Едва ли някой е имал и най-малка представа за това, което щеше да се случи няколко часа по-късно. Дълбоко в душата си Милов таеше смътно предчувствие че ще се случи нещо много лошо. Мнооого лошо. То бе като dйjа vu, което бе изплувало от тъмните кътчета на душата му и бе дошло да го предупреди.
Но се оказа недостатъчно.
До старта оставаха по-малко от две минути. Милов огледа бойния екип и даде последни инструкции. Момчетата заеха позиции и зачакаха. Като че ли вятърът също утихна.
Въздухът макар и разреден бе годен за дишане. Въпреки това хората използваха кислородни обогатители, докато Ноидите изцяло го преработваха. Обогатения кислород навлизаше от смесителя направо в ноздрите им, което им осигуряваше значителна свобода в общуването. Смесителя осигуряваше останалите компоненти на нормалния въздух от една капсула монтирана в най-вътрешния слой на костюма. За сметка на това гравитацията пък бе на страната на ноидите, бе по-близка до тяхната. Хората трябваше да си служат с гравитационни посредници — или „гравилечители“ както още ги наричаха.
Милов изплю последната порция обогатен тютюн и го затъпка с крак по стар навик. „Модулатор! Значи някой горе много го стягат гащите.“ — мислеше си той. Кой ли беше? С Тайсън и Корт се знаеха още от Коррова — бяха железни момчета, Гибс беше специалистът по ядрени оръжия, дали не беше той? Слейт и Уесън бяха въздушната част и следователно отиваха напред. Модулатора трябваше да дебне в тила и да следи битката. Оставаха още седем момчета — пехотинци, всеки от които бе с потенциално равни шансове. Но Милов добре съзнаваше, че самия модулатор не съзнава собствената си значимост.