Читать «В дробовете на ада» онлайн - страница 3

Битката щеше да се предава по хиляда и седемстотин независими телевизии на сто и двадесет планети. Това правеше грубо около триста и петдесет билиона зрители. Не, Джим, не беше цифра, която може да бъде подценявана. Хората, които се занимаваха с даване и приемане на залози се подготвяха с години за подобен удар.

Теоретически с приходите от правата на подобно начинание можеше да се купи цяла звезда! На практика имаше корпорации, които под правителствена протекция можеха да го сторят. Отдавна беше минал на ход периодът на „политическият прагматизъм и икономическият рационализъм“, а бунтът на петролните магнати от Ефер бе явното начало на този процес.

Ясен Милов не си правеше илюзии, че той беше черноработникът, чийто задник бе призван да защитава този „нов политикономически морал“. Той бе наясно с всички последици и бе приел да играе. Но също бе наясно, че „нови“ неща се случваха приблизително на два билиона години. Не беше съвсем сигурен, че добре разбира значението на думата „морал“. Но съзнаваше, че ако днес не направи едно голямо шоу, утре няколко милиона миньори на Леспус можеха да откажат да работят.

Нещо в ухото на Милов прещрака и видеодисплея, който се проектираше директно върху ретината му просветна. Появи се намръщената физиономия на генерал Райкър, който притискаше току що разопакована стерилна кърпичка върху сълзящото си око. Беше изнервен и потиснат.

— Как върви Милс?

— Вече приключваме, сър. Милов, сър.

— Какво?

— Казвам се Милов, сър.

— Добре Милс. — той отпусна ръката, която държеше кърпичката и се облегна назад. От това лицето му не стана по-ведро. — Остават около осем минути… — думите му увиснаха като станцията Кондор над огнепръскащите кладенци на Арарау. Райкър се боеше да зададе въпроса, който неочаквано бе заседнал в гърлото му. Всъщност боеше се от отговора.

— Всичко върви по плин, кхъ. кхъ, план сър.

— Добре. — изпуфтя Райкър. Той си позволи да се отпусне, една-две бръчки на челото му се поизгладиха.

— Матиците прогнозират 68% успех. Кучите му синове… — изруга главнокомандващият. — Хрътките лапнаха цифрата като окървавен кокал и сега я обявяват по всяка новинарска емисия.

Милов се усмихна беззвучно.

— Звучи обещаващо, сър.

— Ами! Размахват я по телевизията, като че ли е някаква миньорска петиция. Как искам да удуша поне един! — ръмжеше Райкър с престорена ярост. — Но най-много от всичко искам да разбера, каква шибана вечеря са ни приготвили ноидите.