Читать «Балада за Шунтоку-мару» онлайн - страница 3

Ала тя отвърнала:

— Неразположението ти е само началото на страшната болест, затова е невъзможно да останеш повече тук. Трябва незабавно да напуснеш този дом.

Така Шунтоку бил изхвърлен от слугите навън, на двора, и оставен да страда сам.

А злата мащеха изкрещяла след него:

— Щом баща ти нареди така, длъжен си още сега да се махнеш!

А той отвърнал:

— Но вижте, аз нямам дори подходящи дрехи. Нужни са ми поне поклонническа роба и гетри, както и торбичка за събиране на милостиня.

Лошата жена се зарадвала, че толкова бързо и лесно се отървала от него, и начаса му дала всичко, което искал.

Шунтоку взел вещите, благодарил й и макар и толкова окаян, се приготвил за път.

Той облякъл робата, сложил си мамори — талисман, от дърво, а на врата си провесил торбичката. После обул сламените си сандали, завързал ги здраво, взел бамбукова тояга, сложил на главата си тръстикова шапка и като се простил с думите: „Сбогом, татко! Сбогом, майко!“, клетият Шунтоку се отправил на път.

Натъжен, Нобуйоши тръгнал да придружи сина си донякъде, като му говорел:

— Нищо не може да се направи, Шунтоку. Но ако благодарение на небесната милост на божествата, която се крие в този твой талисман, болестта ти бъде изцерена, веднага се върни при нас, сине мой.

Като чул тези мили бащини думи, младежът се почувствал по-добре и прикривайки лицето си с голямата тръстикова шапка, така че съседите да не го познаят, продължил пътя си сам.

Скоро обаче усетил, че краката едва го държат, и се уплашил, че няма да издържи дълго така. А и сърцето го теглело назад, към къщи. Тъй че той все току спирал, обръщал глава натам и още повече се натъжавал.

Тъй като му било трудно да си намира подслон, Шунтоку често трябвало да спи под някой бор или в гората. Но понякога щастието му се усмихвало и той успявал да се приюти в крайпътен храм сред статуите и изображенията на множеството буди.

Веднъж в сумрака на утрото, точно преди настъпването на деня, в онзи час, когато първи гарваните излизат и грачат, покойната майка на Шунтоку го навестила в съня му. И ето какво му казала:

— Синко, причината за твоето нещастие е магията на злата ти мащеха. Върви сега в Кийомидзу и моли богинята на храма за изцеление.

Шунтоку се събудил безкрайно удивен и се отправил към Киото, към храма Кийомидзу.

Един ден пътят го отвел до портата на дома на богаташ на име Хагияма. Шунтоку спрял и извикал:

— Дайте милостиня! Дайте милостиня!

Една прислужница го чула, излязла, дала му храна и се разсмяла високо:

— Как да не ти е смешно да дадеш нещо на такъв необикновен поклонник!

— Защо се смееш? — обидил се Шунтоку. — Аз съм син на един богат и много известен човек, на Нобуйоши от Кавачи. Но проклятието на злата ми мащеха ме направи такъв, какъвто съм.

Тогава Отохиме, дъщерята на Хагияма, като чула гласовете, излязла и попитала прислужницата:

— Защо се смееш?

А прислужницата отвърнала:

— О, господарке, дойде някакъв слепец от Кавачи, около шестнадесетгодишен момък, залепи се на портата и завика силно: „Дайте милостиня! Дайте милостиня!“ Опитах се да му дам на поднос малко чистен ориз, но когато го приближих към дясната му ръка, той си протегна лявата, а когато му поднесох храната към лявата, той пък се пресегна с дясната. Затова не се сдържах и се засмях.