Читать «Балада за Шунтоку-мару» онлайн - страница 2

А тя отвърнала:

— Само ги направете. Няма значение дали ще ми струват хиляда или две хиляди рьо. От все сърце ви моля да изпълните моята поръчка.

Ковачът не могъл да откаже на молбата й. Той подредил всичко така, че да почете бога на духалата. После взел първия си чук, произнасяйки Конго-сутра; взел втория, изричайки Каннон-сутра; взел третия, казвайки Амида-сутра. Защото се страхувал, че гвоздеите ще бъдат използвани за някакво злодеяние.

Така, с печал в душата, ковачът изпълнил поръчката. А жената останала предоволна. И като поела гвоздеите с лявата си ръка, подала парите с дясната и се сбогувала с ковача.

Щом тя излязла, той си казал: „Ето че имам хиляда рьо все в злато. Но човешкият живот е само кратък отдих на странстващ пътник и аз трябва да засвидетелствам на хората състрадание и доброта. На мръзнещите ще раздам дрехи, на гладните — храна.“

И като обявил писмено намерението си на дъсчици, поставени по границите между отделните провинции и в края на всяко село, той проявил щедрост и милосърдие към много хора.

А по своя път мащехата се отбила в дома на един художник и го помолила да й нарисува картина.

Художникът я запитал:

— Каква картина да ви нарисувам — на старо сливово дърво или на древен бор?

— Не, нито на едното, нито на другото, а картина на шестнадесетгодишно момче, високо пет стъпки и с две бенки на лицето.

— Няма да е трудно — рекъл художникът.

И не след дълго картината била готова. Момчето на нея приличало досущ на Шунтоку-мару и мащехата си отишла предоволна.

С този портрет тя забързала към Кийомидзу, а там го закрепила на едни стълб в задната част на храма.

После го заковала с четиридесет и седем от четиридесет и деветте гвоздея, а останалите два забила в очите.

Едва тогава, сигурна, че е успяла да навлече проклятие на Шунтоку, злата мащеха се върнала вкъщи. А там само рекла кротко: „Върнах се“, и се престорила на предана и вярна съпруга.

Три или четири месеца след като мащехата проклела Шунтоку, той заболял тежко (и ослепял). Тогава тя тайничко се зарадвала.

И заговорила лукаво на своя съпруг Нобуйоши:

— Господарю, повелителю мой, по всичко личи, че болестта на Шунтоку е много лоша. Не е редно да се гледа такъв болен в дома на богат човек.

Нобуйоши много се учудил и натъжил, но като размислил и разбрал, че наистина нищо не може да се направи, извикал Шунтоку и му казал;

— Синко, изглежда, че болестта, от която страдаш, е проказа и затова не можеш да останеш повече тук. Затова най-добре ще е да обиколиш като поклонник всички провинции с надеждата някое божество да се смили над теб и да те изцери. А хамбарите и складовете си няма да оставя на Отовака-мару, а само на теб. Шунтоку, така че трябва непременно да се върнеш.

Без да подозира колко проклета и зла е мащехата му, клетият Шунтоку я замолил тъжно:

— Скъпа майко, казаха ми, че трябва да се махна оттук и да се скитам като поклонник. Но вече съм сляп и няма да ми е лесно да странствам. Бих се задоволил да ям и един път на ден вместо три пъти; бих се радвал, ако ми разрешите да живея и в ъгъла на някой хамбар или пристройка, само и само да съм близо до своя дом. Не бихте ли ми позволили да остана, дори само за малко. Почтена майко, нека остана!