Читать «Балада за Шунтоку-мару» онлайн - страница 6

След тези думи Отохиме заговорила от все сърце на божеството на храма и му казала следното:

— Седем дни и седем нощи ще се отдам тук на пост и молитва, за да изпълня своя обет, и ако в теб има поне малко справедливост и състрадание, умолявам те да ни спасиш.

На голям храм като този не подхожда сламен покрив. Аз ще го препокрия с птичи пера, а стрехите — с пух от соколи.

Тези тории и тези каменни фенери са грозни. Аз ще издигна тории от злато; ще направя хиляда фенера от злато и хиляда от сребро и всяка вечер ще ги паля.

В голяма градина като тази трябва да има дървета. Ще посадя хиляда хиноки, хиляда суги и хиляда карамацу.

И ако след всичко това Шунтоку не оздравее, тогава двамата с него ще се хвърлим в твоето езеро с лотосите и ще се удавим. А след смъртта си ще се превърнем в две огромни змии, ще тормозим всички, които идват да се молят в този храм, и ще пресечем пътя на поклонниците към него!

Колкото и да е странно, през нощта на седмия ден, откакто Отохиме дала този обет, Каннон-сама я споходила в съня й и й казала следното:

— Аз чух молитвите ти и ще ги изпълня!

После Отохиме се събудила и разказала съня си на Шунтоку. Двамата много се зачудили. Станали и се спуснали заедно към реката, измили се, а сетне прочели молитвите си към богинята.

И случило се невероятното: очите на слепия Шунтоку се отворили широко и прогледнали, външността му се променила и болестта изчезнала безследно. Двамата влюбени заплакали от щастие.

После тръгнали и стигнали до една странноприемница, свалили поклонническите си дрехи, облекли нови роби и наели паланкин и носачи, за да ги отнесат у дома.

Щом стигнали пред дома на неговия баща, Шунтоку се провикнал:

— Почтени родители, ето че се върнах при вас! Благодарение на силата на думите, изписани върху моя талисман, вече съм, както сами виждате, изцелен. А вие как сте, майко, татко?

Като чул гласа, баща му изскочил от къщи и извикал:

— Оо, колко се тревожех за теб. И нито за миг не престанах да те мисля. Но сега съм истински щастлив да те видя, синко! Теб и невестата, която си довел!

Радостта им била голяма.

Но точно тогава, колкото и да е странно, злата мащеха внезапно ослепяла, а пръстите на ръцете и краката й започнали да гният. Тя се замятала от страшна болка.

А невестата и женихът се обърнали към нея:

— Виж ти! Проказата не отмина и теб! Но не можем да държим прокажен в заможна къща като нашата. Молим те, върви си веднага оттук. Ще ти дадем поклонническа роба и гетри, сламена шапка и вързопче с храна. Ето, всичко това е вече готово.

Тогава проклетата мащеха разбрала, че дори да не умре от болестта си, спасение за нея все едно няма, защото тя самата била извършила същото зло преди това. А Шунтоку и Отохиме били много доволни — истински щастливи.

Мащехата, както някога и Шунтоку, ги помолила да й разрешат само да получава по малко храна поне веднъж на ден, но Отохиме отвърнала на поразената от болестта жена:

— Не можем да те оставим тук. Дори в ъгъла на някоя пристройка. Махай се! Веднага се махай!