Читать «Балада за Шунтоку-мару» онлайн
Лафкадио Хърн
Лафкадио Хърн
Балада за Шунтоку-мару
Влизат с весел танц Дайкоку и Ебису.
— Приказка ли да разкажем, или да поднесем своите благопожелания? Приказка! Но коя да изберем? Щом сме тук, в благословения ви дом, за да ви развличаме, ще започнем с историята за Шунтоку.
Много-много отдавна в провинция Кавачи живял богаташ на име Нобуйоши. А първородният — най-големият му син, се казвал Шунтоку-мару.
Момчето било едва тригодишно, когато майка му умряла. А когато станало на пет, в къщата влязла мащеха.
Шунтоку-мару навършил седем години, когато мащехата родила момче, което нарекли Отовака-мару. Двамата братя израсли заедно.
А когато станал на шестнадесет, Шунтоку отишъл в Киото, в храма на бог Тенджин, за да поднесе дарове. Там той видял хиляда души да отиват към храма, хиляда да се връщат и още толкова да се молят вътре — на това място се били събрали три хиляди души.
През това огромно множество към храма носели
Щом съгледал девойката, Шунтоку мигом се влюбил в нея. Сетне двамата си разменили погледи и любовни писма.
Но един раболепен слуга веднага доложил всичко това на мащехата на момчето. И тя започнала да си прави сметка, че ако Шунтоку остане в бащиния си дом, то складовете и на изток, и на запад, хамбарите и на юг, и на север, а и къщата в средата няма никога да станат собственост на Отовака-мару.
Затова тя скроила вероломен план и се обърнала към мъжа си с думите:
— Господарю, повелителю мой, мога ли да се надявам на височайшето ти разрешение да бъда освободена за седем дни от домашните си задължения?
— Да, разбира се — отвърнал съпругът и. — Но какво се каниш да правиш през тези дни?
А тя му рекла:
— Преди да се омъжа за теб, господарю мой, дадох обет пред сияйното божество на храма Кийомидзу и сега желая да отида там, за да изпълня обещанието си.
— Добре си решила — съгласил се той. — А кой от слугите или прислужниците желаеш да те придружи?
— Нито слуга, нито прислужница ми е нужна. Искам да отида там сама.
И без да се вслушва в съвети и напътствия за пътуването, мащехата на Шунтоку потеглила и се отправила към Киото колкото се може по-бързо.
Щом пристигнала и намерила квартала Санджо, веднага попитала къде е улица Каджиямачи — улицата на ковачите. Упътили я и тя скоро съгледала една до друга три ковачници.
Влязла в средната, поздравила ковача и попитала:
— Господин ковач, можете ли да изработите от желязо нещо много дребно и деликатно?
А той отвърнал:
— Да, госпожо, това мога.
— Тогава, моля ви, изковете ми четиридесет и девет гвоздейчета без глави.
Но ковачът отговорил:
— Аз съм седмото поколение ковачи в нашия род, но никога досега не съм чувал за гвоздеи без глави и не мога да приема такава поръчка. По-добре да се бяхте обърнали другаде.
— О, не, дошла съм първо при вас и не желая да ходя другаде. Направете ми ги, моля ви, господин ковач!
— Да, но в такъв случай ще трябва да ми платите хиляда
