Читать «Махди» онлайн - страница 242

— Какво всъщност искаш още от мен?

— Нищо повече, наистина, от твоя живот.

Мурад оброни лице в шепи и се умълча. След известно време отново дигна поглед към мен.

— Тогава не се бави и ме застреляй тук на място!

Ама какво лице само! Мъжът за тези малко часове сякаш се беше състарил с десет, петнайсет години. По пълните му страни се бяха вдълбали бръчки. Това ме удовлетвори, това бях целил. Ето защо заговорих нататък по-малко строго:

— Мурад Насър, спомни си часа, когато се срещнахме в Кахира. Аз не те познавах, ала ти ме беше виждал в Алжир, беше чувал за мен. Разправи ми го и ме покани у дома си. Аз намерих доброжелателство при теб и проявих готовност да те придружа до Хартум. Станахме приятели. Сетне узнах, че си роботърговец, което дотогава беше премълчавал. Трябваше да се разделим. Практически ние бяхме свършили един с друг. Ала ти се нахвърли с омраза и мъст към мен и се превърна в мой върл враг. Това не беше умно. Ти ме познаваше като мъж, който върви по свои пътища, който освен от Бога от нищо не се страхува и не свива платна пред никоя хитрост. На един такъв мъж не биваше да ставаш враг дори само от голо благоразумие, от чиста пресметливост. Въпреки това ти стана, губеше карта сред карта и днес стоиш с празни ръце пред мен, понеже ти обрах всички козове. Съжалявам те. Аз бях твой приятел и никога не можах да го забравя. Не мога да го забравя и сега и бих желал да ти предложа ръка за помощ. Но не аз, а Рейс Ефендина трябва да вземе решение за теб. Той ще иска твоята смърт. Ако измоля живота ти от него, в замяна трябва да можеш да му предложиш нещо повече от обещанието, което току-що ми даде.

— Тогава кажи какво изискваш от мен!

— Ясно, сигурно доказателство, че говориш сериозно за скъсване с търговията с роби. Отречи се от Ибн Асл! Това е доказателството, което искам от теб.

— Само това? Повече нищо? — попита турчинът, като очите му отново получиха блясък. — Нищо по-лесно! Аз осъзнах, че този мъж е бил моят зъл демон, че щеше да остане моят зъл дух. Защо поиска той моята сестра? Защо не я взе, когато му я доведох? Защо ме примамваше заедно с нея все по-навътре и навътре в пущинака? Каква цел може да има това?

— Във всеки случай някоя лоша за теб и сестра ти.

— Първо сватбата щеше да се състои в Хартум, после във Фашода, сетне тук в серибата. А сега той отново замина и ни остави сами с хора, които не познавам, и към които не мога да питая никакво доверие!

— Ти нямаш потребния остър взор да прозреш тоя шейтан. На твое място аз отдавна щях да знам какво възнамерява с мен. Отдавна щях да съм го принудил чрез хитрост да си разкрие боята. Помисли за вероломството, което е наумил спрямо клетите динки! Те са негови съюзници. Той им е обещал възнаграждение, а пък… се тъкми по-късно, след като са работили и пролели кръвта си за него, да ги превърне в роби и продаде! Такъв човек не е ли способен да постъпи също така лошо, та даже и по-лошо, и с теб? Той е нападнал Хафид Сихар и го е продал, за да се добере до състоянието му. Ти също си богат. Ибн Асл загуби много, почти всичко, той има нужда от пари. Защо те мъкне подире си? Защо те отдалечи от местностите и селищата, където хората биха забелязали твоето изчезване, смъртта ти?