Читать «Махди» онлайн - страница 244

Мурад Насър се спусна в ямата и ние изтеглихме отново стълбата. Аз си натъпках нова лула, запалих я и заслизах после към мишра. Едва бях стигнал там и ето че „Шахин“ се появи с издути от вятъра платна. Великолепна гледка за окото беше тоя елегантен ветроход. Отпред на носа стоеше Рейс Ефендина. Той ме видя и ми викна:

— Е-хей! Ей къде стои завоевателят на света и пуши лулата на победата! Пленничеството, изглежда, не ти се е отразило зле!

— То беше толкова кратко — ухилих се аз, — че далеч повече ме развлече, отколкото ме обезпокои.

— Чух. Абу ен Нил ми разказа всичко. Сега обаче искам да го чуя и от теб. Идвам веднага!

„Шахин“ зашумя по-близо, ветрилата се свлякоха. Движен от инерцията, корабът дойде напълно до мишра и хвърли котва. Трапът бе спуснат и Рейс Ефендина се завтече пръв към брега, протегна ми двете си ръце и раздруса здраво моите.

— Четирима мъже да завземат една сериба, като преди туй даже били пленени, това е вече нещо, с което човек може да се гордее. Сега всички кучета ще бъдат подложени под ножа, всички от първото до последното, нито дебелият турчин ще бъде изключен.

— По-яваш, по-яваш! Не ми се иска да го чуя толкова категорично изговорено.

— Какво? — рече Ахмед, свъсвайки мрачно вежди. — Пак ли се тъкмиш да ми излезеш с някоя от твоите човеколюбиви молби? — Неговото толкова радостно, весело лице из един път възприе един съвсем друг израз, когато сега почти грубо продължи: — От тая работа нищо няма да стане. Нещата са вече твърдо решени. Такива изчадия не бива да остават живи. Ела с мен горе в серибата!

Изкачихме мишра и пропълзяхме през „мишата дупка“. После аз го разведох наоколо, без на първо време да влезем в някой тукул. След това седнах до ствола на едно дърво и го поканих:

— Седни тук с мен! Искам да ти разкажа.

— Добре, ефенди. Преди това обаче искам да ти кажа, че Ибн Асл умее да си построи сериба. Та това е истинска крепост! През тая горска стена не можеш се провря. Необходимо му е било само да постави бранители при мишра и блъскай си ако щеш сетне главата. Дванайсет мъже си бил свалил като цяло? Дори тези, ако са били достатъчно запасени с муниции, щяха да отворят много работа на моите асакери и такалехите.

— Те бяха запасени с всичко. Намерих добър запас от барут и олово.

— Значи само един по-разсъдлив, предпазлив предводител и аз щях да се върна с неизпълнена задача. И ти си ги победил без нито един изстрел, без един-едничък удар с нож! Ефенди, ти имаш необикновено голямо щастие, такова щастие, че чак ме хваща страх за теб. Ако то някога те напусне, ще ти потръгне толкова по-трагично. Внимавай и за в бъдеще не рискувай вече толкова много, колкото досега! Ама хайде разправяй!

Фактите Ахмед вече знаеше от доклада на стария кормчия, така че можех да се изкажа по-накратко. Най-важното за мен беше да го настроя благоразположено към турчина. Аз сторих от себе си всичко възможно, дръпнах му една дълга реч и изтъкнах всички възможни причини, които можеха да оневинят пленниците. Слугата на справедливостта ме слушаше, без нито веднъж да ме прекъсне, и когато свърших, дълго време гледа мрачно и безмълвно в земята.