Читать «Махди» онлайн - страница 241

Останалите часове от нощта минаха бързо. Когато денят засивя се надигна и обичайният утринен вятър, от който Рейс Ефендина можеше да се възползва, за да доплава дотук. Оставих динката като страж при ямата и тръгнах с Бен Нил да претърся тукулите на дневна светлина.

Повечето бяха празни, тъй като обитателите им се намираха на лов за роби. Но все пак открихме още оръжия и муниции. Една колиба съдържаше припаси от всякакъв вид, както и една ракла с дрехи, сред които имаше един тоалет, дето ми беше горе-долу по мярка. Бен Нил също си хареса един. Преобличането се осъществи на място и когато напуснахме колибата, дотолкова се бях променил в моя полза, че ме споходи идеята да направя една сутрешна визита на „гургулицата“ и в по-достойно облекло, за да й изразя благодарност и признателност за кафето и лулите. За съжаление обаче когато пристъпих в предното отделение, едно крепко хъркане ми разтълкува, че във вътрешността на тукула слънцето още не е изгряло. Та трябваше значи да се откажа от намерението си да видя моите нови външни достойнства признати и възхитени.

Бях решил още преди пристигането на „Шахин“ да се заема още веднъж с турчина. Мислех си да узная едно-друго от него, което щеше да е важно за нас. Ето защо се запътих отново към ямата; Когато погледнах долу, видях, че пленниците действително се бяха освободили от въжетата, но на опит за бягство въпреки това не се бяха осмелили. Лежаха един до друг в мръсотията, но не спяха. Мурад Насър ме видя и викна:

— Ефенди, моля те за една милост! Пусни ме само за една минутка горе при теб! Имам да ти говоря!

— Не го заслужаваш, ама нейсе, ела!

Спуснахме стълбата и той се изкачи. Беше толкова изтощен — навярно повече душевно, отколкото физически — че не остана прав, а седна като тежко уморен на земята.

— Ти ме подхвърли на злотворни часове! — въздъхна, като подпря лакът на коляното и облегна глава на дланта.

— Аз? Ти самият си си виновен. Единствено ти самият! Ние християните имаме една поговорка, която казва: „Не върши зло, та да не те сполети зло!“

— Ама аз все пак не съм сторил нищо, което да може да оправдае смъртта ми!

— А аз не само нищо зло, ами все добро ви правех, но вие въпреки това бяхте твърдо решили да ме погубите.

— Това сега напълно отмина, ефенди! Съзнавам, че най-голямата глупост в живота ми беше, дето дръзнах да навляза толкова дълбоко в Судан. С какво удоволствие бих тръгнал незабавно обратно!

— За да продължиш там търговията с роби!

— Не. Има и други стоки, които човек може да купува и продава. Ефенди, пуснеш ли ме да си вървя, то ти се заклевам в Аллах, Пророка и отвъдното блаженство на всички мои предци и потомци, че никога вече и един роб няма да продам!

— Това обещание не ме задоволява, защото няма достатъчно възмездие за онова, в което мога да те обвиня.