Читать «Махди» онлайн - страница 243

— Ефенди! — вресна турчинът. — Така ли го мислиш?

— Да, така! Другояче не!

— Може би имаш право. Да, колкото повече си мисля за това, толкова повече ми се струва, че твоята проницателност и тук нацелва вярно.

— Опомни се тогава! Знаеш ли накъде се отправи Ибн Асл?

— Към гохките.

— Можеш ли да ми опишеш пътя, по който е поел?

— Аз се заклех думица да не разгласявам за това.

— Да сдържиш една такава клетва, е грях. Ние искаме да отидем на помощ на застрашените негри. Но това е възможно само ако бъдеш откровен. Твоята клетва е била едно недомислие и ще се превърне в престъпление, ако я сдържиш.

— Имай предвид все пак, ефенди, че съм се заклел в брадата на Пророка!

— Глупости! — викнах ядосано. Та вашият Пророк изобщо не е имал брада!

— Как? Какво? Нямал брада? Мохамед… не… е…

Думите му заседнаха в устата. Той ме зяпна в лицето като завеян.

— Хайде, хайде, успокой се! Може би все пак е имал някаква!

— Може би? Ефенди, ти знаеш толкова много неща, които другите не знаят, и щом тъкмо ти твърдиш, че той нямал, о, небеса!?

— Тези слова ми се изплъзнаха само в яда.

— Значи нашият Пророк е имал брада?

— Вероятно.

— Слава на Аллах! Никога не съм виждал човек, който да се съмнява в брадата на Пророка.

— Е, нея никой не я е виждал, поне никой от сега живеещите, а в Корана нищо не е писано по въпроса. Ако ти сега се закълнеш в една толкова съмнителна работа, то тази свята клетва за мен няма да има никаква стойност. Ти си я положил в прибързаността си. Вземи си я обратно! Такъв е моят съвет За твое добро е.

— Не можеш ли да ми дадеш време за размисъл?

— И на това ще се съглася, но само за много кратко време. Рейс Ефендина ще поиска решението ти, а той може всеки миг да пристигне.

— Всъщност аз вече достатъчно ти казах, ефенди, като ти съобщих, че Ибн Асл се кани да иде при гохките.

— Това аз го знаех и отпреди, от неговото писмо. Гохките са народ от лишеите. Те си граничат с джурите, имат голяма територия и сред нея немалко богати села. Един такъв поход винаги е насочен към някое определено село и ние трябва да го знаем, ако искаме да имаме успех. На теб то сигурно ти е известно и вероятно знаеш и пътя, който Ибн Асл е хванал?

— Знам го. Ибн Асл има карти на всички области край Горни Нил. Аз се ориентирах по тях заедно с него и присъствах, когато определи пътя, по който щеше да поеме.

— Значи си в състояние да ни дадеш точна информация. Откажеш ли да го сториш, то не бива да очакваш пощада от Рейс Ефендина, Върни се сега обратно в ямата! Аз ти казах каквото имах да ти казвам. Какво ще правиш сега, си е твоя работа.

— По-напред още едно, ефенди! Как ще се отнесеш с моята сестра? И нея ли ще третираш като неприятел?

— Не. В това отношение можеш да бъдеш спокоен. Аз ще се погрижа за Кумру така, че да не почувства отсъствието ти. Доколкото знам, тя усърдно си сърба кафе, а когато една жена може да прави такова нещо, опасения за срутване на небето не съществуват.