Читать «Махди» онлайн - страница 240

— Мен за обикновен мъж ли ме считаш?

— Не, ефенди. Такъв ти не си, хич и никак даже. Ако не беше християнин, то хората щяха да те сметат за по-знатен и височайш и от моя брат.

— Въпреки това Мурад ме хвърли в оная дупка! Щом аз не съм прекалено знатен за ямата, то и той не е. Аз винаги съм се стремил да следвам пътя на закона, докато той е престъпник.

— Нима ловът на роби действително е престъпление?

— Едно от най-ужасните.

— Не го знаех. Аз винаги съм си мислела, че белият има право да хване и продаде черния. Може ли брат ми да бъде наказан?

— Мурад даже задължително трябва да бъде наказан.

— Аллах, Аллах! Ама да не би пък със смърт? Зная, че Рейс Ефендина иска да го залови, и че ти си приятел на рейса. Този ужасен мъж да не би да е тук с теб?

— Ахмед Абд ел Инсаф е тук. Ти ще го видиш на заранта.

— Тогава ми кажи бързо само едно! Хората ми разказаха, че Рейс Ефендина убивал всички роботърговци. Вярно ли е?

— Не мога да премълча, че преживях такова нещо, когато той нареди да разстрелят цяла дружина ловци на роби.

— Какъв страх, какъв ужас за моята душа! Ама той нали няма да заповяда да разстрелят и брат ми?

— Много се опасявам, че има тъкмо това намерение.

— Тогава ти трябва да го спасиш, ефенди! Чуваш ли, трябва! Та нали и аз те спасих!

Кумру издигна умолително ръце към мен.

— Да, ти ме спаси от пленничество, а аз не съм неблагодарник. Ще помоля Рейс Ефендина да му подари живота.

— Ами че тогава всичко, всичко е наред! Благодаря ти, ефенди, и сега ще си сваря още едно кафе. Предишното ми вгорчи страхът, ала на това ще се насладя със спокойно сърце и неговото ухание ще повиши радостта, която ти ми създаде. Спомням си, че одеве и ти май поиска една чаша?

— Действително те помолих, но ти не ми отговори.

— Бях объркана от страх и дертища. Сега съм утешена Ти ще си имаш кафето.

— Свари едно пълно голямо гърне! Аз имам двама спътници които също като мен жадуват да бъдат дарени от твоята доброта. Нека Фатма, твоята любимка, ни донесе напитката вън при Ямата на наказанието.

— Бива ли сега да напускаме харема?

— Да. Аз оттеглям забраната си. Само трябва да ми обещаеш да не вземеш пък да направиш опит за освобождаване на брат си. Ако се осмелиш на такова нещо. Рейс Ефендина незабавно ще разпореди да те разстрелят.

Тръгнах си. Една истинска, неподправена дъщеря на Ориента! Брат й беше пленен. Какво щяха да предприемат с него, какви загуби го очакваха, не я засягаше. Той щеше да остане жив, това стигаше и ето как тя започна да си вари ново кафе! И сестрата на това вятърничаво същество щеше да стане моя жена, в случай че бях изявил готовност да стана ловец на роби!

Седнах с Бен Нил и Агади вън, за да дочакаме арабската напитка. Когато Фатма я донесе, следваха я двете черни слугини, които ни носеха тютюн и лули — собственост на турчина. Кафето си не получихме готово, а ни бе поднесена вряла вода и фино очукани в хаван зърна кафе. Аз си приготвих една чаша, изпих я, запалих си една лула и тръгнах после да се запозная на лунна светлина с големината на серибата. Тя беше значително по-голяма, отколкото си я бях представял. Задната част бе изолирана от другата с набити един до друг колове и бе предназначена за приемане на стадата, които при всеки поход биват отвличани и подкарвани заедно с чернокожите. Сега мястото беше празно.