Читать «Махди» онлайн

Карл Май

Махди

1. Шпионин

Кордофан, тази своебразна страна открай време е била транзитна територия за много скитнически племена и ето защо нейното население е представлявало пъстра смесица още преди завладяването й от Меемед Али. После фелахите и башибозуците на хадифа принасят сред народа кръвта на всички малоазиатски раси. Гърци, левантинци, арменци, арнаути са се смесили с черните племена на Юга, а между техните потомци отново заживяват чистокръвните внуци на всички номадски племена, които се заскитват след хеджа по тези места. Кордофан се числи към Суданските страни. В северната и западната си част тя представлява необятна тревиста степ, която през сухия период прилича на изсушена пустиня, ала през дъждовния се покрива с тучна растителност. Обширните тревисти пространства биват прекъсвани от мимозови гори. В тази степ има приблизително деветстотин кладенци с разположени край тях села. Там през дъждовния период пасат стадата си многобройните чергарски племена, за да се изселят отново със започване на сухия. Тук се срещат жирафи, щрауси и най-различни други видове птици, огромни стада антилопи.

Южната част на страната има повече глинеста, задържаща водата почва, от което следва едно наистина достойно за възхищение обилие и великолепие на растителния свят. Необхватни площи са покрити с палми, подправкови дървета, аданзонии, финикови палми. Животните, обитаващи тези гори, биват ловувани от леопарда и пантерата, а често тук се чува и гласът на лъва, „Властелина на всичко живо“.

Вади Мелк вече се числи към Кордофан и тъй като ние се намирахме между нея и Ес Сафих, Нубия бе останала зад нас. Както си спомняте, аз бях отнел на Ибн Асл отвлечените бедуинки и трябваше да ги върна обратно в родния им край при Бир ес Серир. Придружаваха ме двадесет асакери. Бяхме посрещнати с ликуване от близките на жените и момчетата и богато угостени и дарени според техните материални възможности. След потеглянето ни фесарахите ни съпроводиха до края на втория ден и сега искахме да стигнем по най-краткия път до Хартум, където смятах да предам асакерите си на техния командир Рейс Ефендина Ахмед Абд ел Инсаф.

Не беше минало кой знае колко време от дъждовния период и степта все още бе покрита със сочна зеленина. Ако не седях на хеджин, а на кон, то лесно можех да си помисля, че яздя през някоя американска прерия. Когато тревата изсъхне през сухия сезон, човек трябва така да нагласява пътя си, че да досяга кладенци. Сега обаче това не бе нужно. Придвижването от един кладенец към друг коства много време. Понастоящем, при тези тучни пасища, ние не се нуждаехме от вода за животните си, а за нас меховете бяха напълнени. Ето как можехме да спазваме една права като опънат конец посока, докато водата за хората свършеше и бъдехме принудени да навестим отново някой кладенец.

По този начин достигнахме един ден по-рано Бир Ачахн. Това име означава „Сухия кладенец“, защото през горещия сезон не съдържа вода. Сега обаче той имаше повече, отколкото бе необходимо да напълним пак меховете си. Намираше се посред равната степ, без да е маркиран от някоя скала, дърво или храст. Аз сигурно нямаше да го намеря, ако нашите домакини не бяха ни дали един водач, който трябваше да ни отведе до Хартум, и който познаваше тукашните местности също така точно, както калпавите качества на своята дълга арабска кремъклийка.