Читать «Махди» онлайн - страница 239

— Това е Агади.

— Сега сигурно разбираш, че не съм бил толкова гламав да се оставя да бъда измамен от него. Ние прочетохме писмото ви и Рейс Ефендина не се намира отвъд в Бахр ел Джебел, а лежи с кораба си толкова близо, че почти бих могъл да го повикам. Утре заран той ще дойде и ти ще бъдеш осъден. Ти ще умреш, и то от такава мъчителна смърт, от каквато никой още не е умирал.

— Милост, ефенди, милост! — затрепери оня.

— Не говори за милост! Ти също нямаше да появиш такава към мен. Живот за живот, кръв за кръв. Досега бях търпелив с теб, ала със снизходителността ми се свърши. Веднага щом настъпи денят, слънцето ще види твоята смърт!

— Не говори така! Ефенди, не приказвай такива думи! Ти си християнин! — захленчи той.

— Християнско куче! Вие все така сте ме наричали и така ме нарече ти и одеве. Вие се позовавате на нашето благо учение само тогава, когато това е от полза за вас. С теб аз нямам никаква работа и само повтарям: Свършено е с теб!

— Ефенди, помисли за сестра ми! Какво ще стане с нея, ако ме убиете?!

— Нейната участ при всички случаи ще е по-добра, отколкото съдбата, която й беше предопределил. Да стане жена на Ибн Асл, е най-ужасната орис, която мога да си представя: Хвърлете го долу! С него вече нямам никаква работа!

Отправих това разпореждане към моите спътници. Те го сложиха на стълбата и хлъзнаха в ямата. Фелдфебелът беше изпратен след него. Не беше коравосърдечие, жажда за отмъщение, дето говорих по този начин с него, а бях ръководен от най-добро намерение. Мурад трябваше да се опомни и да прекара няколко злокобни часа в ямата. Трябваше да изживее смъртен страх, за да достигне чрез това може би до осъзнаване на своята вина.

18. Краят на серибата

Сега имахме всичките дванайсет мъже долу в Ямата на наказанието. Каква разлика отпреди малко, когато аз лежах с Бен Нил долу! Той — въпреки младостта си беше много предпазлив и изобщо съобразителен — ми обърна внимание на едно „недоглеждане“:

— Забрави ли, че двамата асакери, които първи спуснахме, не са вързани? Ако развържат другите, биха могли да се освободят. Застанат ли трима един върху друг, най-горният може да излезе!

— Ще поддържаме стража. Ще пратим куршум на всяка глава, появила се над ръба на ямата. Нека си се развързват, никой няма да излезе.

Сега се касаеше да уведомим Рейс Ефендина. Натоварих с тази заръка Абу ен Нил и го придружих до мишра, където лодките бяха свързани наедно. Огънят беше угаснал. Ние нахвърляхме напоследък уловената риба в принадлежащата към серибата лодка и освободихме нашата. Абу ен Нил се качи и загреба към блестящата под лунната светлина среда на реката. Аз се върнах обратно в серибата, за да навестя отново „гургулицата“.

Кумру ме посрещна както преди малко незабулена. Тя ми даде уверението, че от кахъри по брат й кафето не й се усладило.

— Какво ще правиш с него? — попита чаровната дева. — Той къде е? Защо не идва? Ти би ли се с него?

— Да, но само го повалих и вързах. Сега той е наш пленник и сигурно си спи спокойно в Джура ел джаса.

— Там? Моят брат в Джура ел джаса? Това местожителство ли е за един толкова знатен и височайши господар?