Читать «Махди» онлайн - страница 238

— Че то става толкова лесно и по реда си, като да навиваш някое въже! — ухили се кормчията. — Имаме да се погрижим само още за четирима.

— С тях ще я караме по по-кратката процедура — заявих аз. — Сега ще изляза и ще застана в сянката. После ти ще им викнеш, че трябва бързо да дойдат.

— Те ще чуят, че това е непознат глас, ефенди!

— Без значение! Те при всички случаи ще дойдат! Вие тримата вземате кремъклийките в ръка, така че още щом минат през дупката да бъдат принудени да се предадат.

— Ами ако не влязат? Първият, който дойде, ще ни види пред себе си и ще предупреди другите.

— Затова аз сега излизам. Няма да ги пусна да се върнат, а ще ги подкарам навътре.

След като се снабдих с две кремъклийки, изпълзях навън и застанах в сянката на дърветата — вероятно точно там, където са стояли и асакерите, преди да пленят мен и Бен Нил. Сега Абу ен Нил подаде глава през буша и викна на хората да дойдат бързо в серибата. Не се наложи да повтаря вика. Че вече пет души, изключвайки турчина, бяха тръгнали, без да се върнат, им подсказа, че там горе трябва да се бе случило нещо. Те скочиха от лодките и дотърчаха, минавайки покрай мен. Първият пропълзя вътре, вторият се намуши веднага след него. Отвътре прозвуча крясък. Третият ги следваше и поиска да се върне, ала получи от четвъртия един як тласък, който го натика вътре. Отново вик на предупреждение или ужас! Четвъртият се дръпна. Беше видял какво става вътре и се обърна. Тогава аз застанах пред него с насочена пушка.

— Вътре, иначе ще ти пратя един куршум в кратуната!

— О, небеса! Ефендито! — извряка оня.

— Да, ефендито! Напред, ако ти е мил животът!

Пристъпих по-близо до него и опрях дулото на кремъклийката в гърдите му. Той можеше да избие оръжието настрани, ала това и през ум не му мина. Обърна се, провря се през дупката и аз го последвах. Там стояха Бен Нил, кормчията и Агади с вдигнати пушки, а пред тях асакерите бяха заели толкова скръбни стойки, че ми бе невъзможно да остана сериозен. Разсмях се весело. Спътниците ми пригласиха, а Бен извика:

— Да, да, храбри мъже, тук се ловят по-различни риби от ония там долу във водата. Хвърляйте ножовете си, инак стреляме!

Те се подчиниха и ние им вързахме ръцете на гърба. Сега прегледах четиримата носачи, угостени от моите прикладни удари. Лежаха притихнали, но бяха в съзнание. Последните четирима асакери не бяха с вързани крака, така че можеха да вървят до Ямата на наказанието. Останалите бяха отнесени дотам. Спуснахме стълбата и ги плъзнахме надолу. Турчина и фелдфебела задържах последни. Извадих ножа си и казах на дебелия:

— Мурад Насър, премълчаването при мой въпрос, ще ти коства по един пръст. С удоволствие ще ти платя със същата монета. Ясно? Отговаряй бързо и съобразно истината! Кога замина Ибн Асл оттук?

— Преди пет дена — побърза да каже той, — с над двеста души.

— Познаваш ли динката, когото виждаш тук до мен?